Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 21

Куполовидните постройки, очевидно някакви жилища, бяха разпръснати наоколо и помежду им имаше пътеки. Той се бе озовал на един широк и прав път и мисълта за някоя пика между плешките го накара да прелети като стрела напряко през следващата пресечка. Неистовите крясъци зад гърба му подсказваха, че преследвачите не одобряват особено бягството му. До този момент той успяваше да изпреварва глутницата и се чудеше докога ли ще има сили за това.

Някъде пред себе си забеляза, че един от куполите е със заметнат отвор, откъдето надничаше сивокос човек — същият, който се бе опитал да го разпитва. Той, изглежда, схвана положението само с един поглед, тъй като разшири отвора още малко и направи знак на Джейсън да влезе.

Нямаше време за бавене. Все още устремен напред, Джейсън се огледа и видя, че в момента наоколо не се вижда никой. Удавникът и за сламка се хваща. Той влетя през отвора и повлече стареца след себе си. Едва тогава си даде сметка, че бойният нож е все още в ръцете му — провря го през брадата на непознатия, опря острието в гърлото му и просъска:

— Само ме предай и си мъртъв.

— Защо да те предавам? — изломоти старецът. — Аз те доведох тук. За знания рискувам всичко. А сега се отдръпни да затворя. — И без да обръща внимание на ножа, той започна да завързва краищата на отвора.

Джейсън набързо се огледа в мрака вътре и видя сънливия младеж да дреме до слаб огън, над който висеше железен котел. Сбръчкана старица бъркаше нещо в котела, без изобщо да забелязва суматохата при входа.

— Отивай навътре, в другия край — буташе старецът Джейсън. — Те ще дойдат скоро. В никакъв случай не бива да те намерят.

Отвън виковете приближаваха и Джейсън не виждаше защо да не послуша стареца.

— Но ножът е тук — предупреди той за всеки случай и седна с гръб към стената, като се остави да му покрият раменете с няколко плесенясали кожи.

Покрай купола трополяха тежки стъпки, които разтърсваха земята, и вече от всички страни долитаха викове. Белобрадият метна кожен шал върху главата на Джейсън, за да не му се вижда лицето, изрови от една торбичка на колана си миризлива глинена лула и я пъхна в устата му. Нито старицата, нито младежът им обръщаха някакво внимание.

Не вдигнаха поглед дори и когато един воин с шлем дръпна завесата на входа и си подаде главата.

Джейсън стоеше неподвижно, гледаше изпод кожената качулка, скрил ножа в ръката си и готов всеки миг да се хвърли напред и да го забие в гърлото на натрапника.

Онзи се огледа набързо в тъмното и извика нещо, което несъмнено прозвуча като въпрос. Белобрадият му отвърна с отрицателно изсумтяване — и това беше всичко. Воинът изчезна тъй бързо, както се бе появил, и старицата се заклатушка към входа, за да стегне отново здраво вървите.