Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 18

Привлечен от дрезгавия вой на метален рог, Джейсън се обърна и видя как към клетката му с широка крачка приближава плътна редица от хора. Начело вървяха трима войници със сведени пики, следвани от четвърти, понесъл някакъв прът с провесено знаме на върха. Подир тях, около две централни фигури, устремено маршируваха воини с извадени саби. Единият от мъжете в центъра беше войнственият пиконосец, който бе ръгал Джейсън, докато се съвземе. А другият, с цяла глава по-висок от спътника си, носеше позлатен шлем и инкрустиран със скъпоценни камъни нагръдник; от двете страни на шлема му стърчаха вити рога.

Когато се приближи към клетката, Джейсън забеляза, че прилича на ястреб, на огромна котка от джунглата, уверена в надмощието си. Този човек беше водачът, той си го знаеше и никой не му го оспорваше. Сам воин и водач на воини. С дясната си ръка държеше дръжката на украсената със скъпоценни камъни сабя, а с покритите с белези кокалчета на лявата поглаждаше валмата на огромните си червени мустаци. Спря съвсем близо до решетките и впи властния си поглед в Джейсън, който напразно се опитваше да му отвърне със същата непоколебимост. Както беше свит в клетката и с окаян вид, нямаше откъде да почерпи самочувствие.

— Пълзи пред Темукин! — заповяда един от войниците и го ръгна под лъжичката с пиката си.

Сигурно щеше да му е по-лесно да пълзи, но Джейсън се сви на две от болка, като продължаваше да държи главата си изправена и да не отмества поглед от човека пред него.

— Откъде си? — попита Темукин с тъй привикнал към заповеди тон, че Джейсън не се усети как му отговори.

— От далечно място, от непознато място.

— Друга планета?

— Да. Чувал ли си за други планети?

— Само от песните на жонгльорите. Не им вярвах, докато не дойде първият кораб. Сега им вярвам.

Той щракна с пръсти и един от хората му подаде почерняла и изкривена пушка.

— Можеш ли да накараш това нещо отново да бълва огън?

— Не. — Сигурно беше от оръжията на първата експедиция.

— Ами това? — Темукин размаха собствения му пистолет, от който висеше откъснатият от автоматичния кобур кабел.

— Не знам — отвърна му Джейсън също така невъзмутимо като него. Само да сложи ръка на пистолета. — Ще трябва да го погледна по-отблизо.

— И това изгорете! — нареди Темукин и захвърли пистолета. — Оръжията им трябва да се унищожават в огъня. А сега ми кажи веднага, чужденецо, защо идеш тук?

„Добър покерджия ще излезе от него, помисли си Джейсън. Знае всичките ми карти, а аз не се сещам за нито една от неговите. Какво да му кажа тогава? Защо не истината?“