Читать «Свят на смъртта III» онлайн - страница 11

— Хубаво е да стъпиш отново на твърда земя — отбеляза един от екипажа на транспортьора, като влизаха в преддверието, и останалите се разсмяха гръмогласно, като че ли беше казал нещо извънредно смешно. Изключение правеше единствено пилотът, който гледаше навъсено към отварящия се люк, а гипсираната му ръка стърчеше неподвижно пред гърдите. Никой не я споменаваше, нито пък поглеждаше към него, но той знаеше защо се смеят.

На Джейсън не му беше особено мъчно за пилота — Мета никога не пропускаше да предупреди мъжете, които я закачаха. Може би в романтичната дрезгавина на командния пулт той не й бе повярвал. И тя му бе счупила ръката. Неприятно. Джейсън го изгледа безучастно, когато той мина покрай него и стъпи в ръкава. А ръкавът бе направен от прозрачна пластмаса и приличаше на виеща се пъпна връв, която свързваше кораба с междинната станция — масивно искрящо кълбо, увиснало над тях. Имаше още два такива ръкава за прикачване на кораби към тази крайпътна станция в космоса, настроена на нулева гравитационна орбита между слънцата, които образуваха система двойни звезди. По-малкият спътник, „70 Офиучи Б“, тъкмо се издигаше зад станцията — микроскопичен диск, отдалечен на милиарди километри.

— Тук има една пратка за „Боец“ — рече изникналият от отвора на ръкава човек от обслужващия персонал. — Чака пристигането ви. Бихте ли се подписали? — и той му поднесе кочана с квитанции.

Джейсън издраска името си и се отдръпна, докато двамата носачи ловко пренесоха по ръкава обемистия сандък и го вкараха през люка. Когато се появи Мета, той вече се опитваше да пъхне един лост под металния обков, който го запечатваше херметически.

— Какво е това? — попита тя, като с лекота издърпа лоста от ръката му и го заби дълбоко под обкова. Надигна го само веднъж и наоколо се разнесе острото хрущене на счупен метал.

— От теб ще излезе доста добър съпруг — каза й Джейсън, като изчистваше пръстите си от прахта. — Обзалагам се, че с останалите два не можеш да се справиш толкова лесно. — Тя се зае с поставената й задача. — Това е един уред, който ще ни трябва много, щом ще се занимаваме със завладяването на планети. Де да имах нещо такова, когато дойдох за първи път на Пиръс, щеше да спаси доста хора от смърт.

Мета отхвърли капака назад и се загледа в яйцевидния предмет на колела.

— Какво е това — бомба?

— Абсурд. Нещо много по-важно. — И той наклони сандъка, така че нещото се изтъркаля на пода.

То приличаше на бляскаво метално яйце почти без особени белези и обърнато с върха нагоре, стигаше цял метър на височина. Шест гумени колела, по три от всяка страна, го повдигаха над пода, а горната му част завършваше с покрито под прозрачен капак командно табло. Джейсън посегна към него, вдигна капака, след това натисна един бутон, обозначен с „вкл.“, и таблото светна.

— Какво си ти? — попита той.

— Това е библиотека — отвърна му кух, метален глас.

— За какво ли може да ни послужи? — подхвърли Мета и понечи да си върви.

— Ще ти кажа — протегна Джейсън ръка да я спре, но готов всеки миг да отстъпи, ако тя пробваше някой от номерата си за чупене на ръце. — Този уред е нашето военно разузнаване, а не интелектът ни. Нима си забравила през какви перипетии трябваше да преминем, докато намерим поне нещо за историята на вашата планета? Трябваха ни факти, от които да тръгнем, а такива изобщо липсваха. Хубаво, сега разполагаме с нещичко. — И той потупа гладката повърхност на библиотеката.