Читать «Избор на богове» онлайн - страница 85

— Някога сме живели на Земята — произнесе гласът. — Били сме евакуирани оттук отдавна. Сега се завръщаме.

— Тогава — каза Джейсън спокойно — вие трябва да сте хората. През всичките тези години се чудехме какво е станало с вас.

— Хората?

— Така ви наричаме, ако вие сте тези, които някога изчезнаха от Земята.

— Ние сме.

— Е, добре дошли — каза Джейсън.

Той се усмихна на себе си. Сякаш те току-що бяха пресекли пътя, за да се видят с приятелите си, макар и малко позакъснели. Сигурно не бяха подготвени за това. Най-вероятно бяха очаквали неописуема радост, че са намерили пътя към Земята и че след толкова години горките същества, които са били изоставени, отново ще се срещнат със своята раса.

— Мислехме, че ще се наложи да ви търсим — произнесе гласът. — Страхувахме се всъщност, че няма да ви намерим.

Джейсън се засмя.

— Този страх ви е спестен. Да ни видите ли идвате? Не знам как ще се приземите. Нямаме площадка за кацане.

— Не се нуждаем от площадка. Ще изпратим спускаем апарат с двама души. Той може да кацне навсякъде. Стига лъчът да работи. Ще се ориентираме по него.

— Близо до къщата има царевична нива — осведоми го Джейсън. — Ще я разпознаете по кръстците. Можете ли да кацнете там?

— Да.

— Кога да ви очакваме?

— На зазоряване.

— В такъв случай — каза Джейсън, — ще заколим агнето.

В гласа зазвуча тревога.

— Какво ще направите?

— Няма значение — измърмори Джейсън. — Просто поговорка. Ще ви посрещнем като скъпи гости.

28.

Дъбовият дънер най-после догоря и се разпадна, рухвайки сред вихър от искри, който се изви през комина. Вятърът проеча през отвора и до тях достигна стенанието на стрехите. Те седяха край камината и чакаха. Тримата — Марта, Джон и Джейсън.

— Притеснява ме едно — продума Джейсън. — Как са разбрали? Как са могли да научат, че тук има някой? Съвсем естествено е за тях да приемат, че цялата раса е била отведена. Би трябвало да си мислят, че идват на безлюдна планета. Трябваше да знаят, или поне да предположат, че роботите са били оставени, и да се досетят, че се борят за оцеляване. Логично е да са очаквали да намерят цивилизация на роботи, но нямаше как да знаят…

— Не се тревожи за това — успокои го Джон. — Съвсем скоро ще знаем отговора. Важното е, ти се справи много добре. Остави ги да гадаят. Трябва да са силно озадачени. Реакциите ти не бяха типични за ситуацията и това ги разтревожи. Не знаят какво да мислят. Те са там горе сега, мъчейки се да направят психологически анализ.

— Няма значение какво е станало — намеси се Марта. — Не бива да го приемате така трагично. Това не е въпрос на живот и смърт.

— За мен е — каза Джейсън. — Както и за Червения облак. Не можем да ги оставим да поставят всичко под контрол.

— Но те може би нямат намерение да го правят — възрази Марта.

— Още една планета, която да овладеят — напомни и Джейсън. — Мислиш ли, че те ще пропуснат такъв шанс?

— Но планета — подхвърли Джон — с изчерпани ресурси. Те знаят, че планетата не разполага с ресурси. Нали те ги изчерпаха.