Читать «Избор на богове» онлайн - страница 87

— Но откъде тогава знаят? Никой от нашите хора не е бил там. Ако са били, щяха да ни кажат. Не е нещо, което биха скрили от нас. През всичките тези години се питахме какво ли е станало с хората. Това е въпрос, който винаги сме си задавали.

— Не ти ли идва наум, че хората може да са го научили от някои други разумни същества? Не сме си правили труда, докато пътувахме из галактиката, да крием откъде идваме или как пътуваме…

— Значи мислиш, че могат да знаят също така и за звездните ни пътешествия?

— Възможно е — предположи Джон. — Не забравяйте, че хората също са звездни скитници. Те имат своите кораби. Може да са посетили много планети. Знам, че са пътували между звездите. По време на своите пътувания може да са осъществили контакт с други разумни същества, между които и с такива, с които и ние сме били в контакт.

— Нашите контакти не бяха задоволителни.

— Може и техните да не са били. Но ако са установили някакъв контакт въобще с разумните същества, с които ние сме се срещали, едно от първите неща, които щяха да научат, е, че други като тях са посещавали планетата им, при това по съвсем различен начин от техния. Тези хора не са глупаци, Джейсън. Могат да съберат две и две.

— Но нали не си чул нищо такова? Дори и намек за това? През цялото време, докато си бил на планетата, не си чул нищо, нали?

Джон поклати глава.

— Само че все пак са открили Земята и няколко месеца след това са изпратили изследователски кораб да я посети. Трябва да разберете обаче, че не успях да проникна в техните държавни или научни кръгове. Всичко, което чух, беше мнението на обикновените хора.

— Мислиш ли, че ако правителството им е знаело за това, то е могло да го запази в тайна?

— Сигурно. Не знам по каква причина, но е напълно възможно. В света винаги е съществувала секретност.

Леко течение достигна до тях откъм коридора.

— Това е Червеният облак — надигна се Джейсън и отиде да посрещне стария си приятел, който в този момент влезе в стаята.

— Съжалявам, че те измъкнах така, Хорас — каза той, — но ги очакваме призори.

— За нищо на света не бих пропуснал такова бдение — каза Червения облак.

— Бдение?

— Разбира се. Обичай на старите варвари отвъд Голямата вода, а не приумица на индианците.

— Имаш предвид бдението до леглото на смъртника?

— Ала този път — каза Хорас, — смъртникът е една планета и един народ. Моята планета и моят народ.

— Възможно е да са се променили — обади се Марта. — Разполагали са с хиляди години, за да развият нов начин на мислене и нов морал, малко да поузреят. Това може да е — вече различна култура.

Джейсън поклати глава.

— От това, което ни каза Джон, не личи да е така. Той е прекарал известно време с тях и според него това е същата култура, малко по-напреднала може би, малко по-прецизна в действията си. Стереотипите трудно се променят. Една машина винаги влияе зле на човека. Тя го прави по-брутален. Той служи като буфер между себе си и обкръжението си и това е пагубно за него. Това поражда опортюнистични инстинкти и алчност, което дехуманизира човека.