Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 7

Тес сви рамене.

— Мислех си за обрата на събитията — смъртта на Сидни и как, ако Грегъри не се беше държал толкова ужасно, между нас и графовете на Шерборн нямаше да има такава омраза. Разбира се, Грегъри пак щеше да пропилее почти всичките пари. Така че Мандъвил пак щяха да се нуждаят от друга наследница, с която да възстановят имуществото си.

Хестър я стрелна с поглед.

— Сигурна ли си, че Авъри не ти досажда?

— О, може би малко — срамежливо погледна тя леля си. — Ако ти и леля Мег ми бяхте позволили да ви купя онази малка уютна къщичка близо до Хайт, въобще нямаше да се налага да търпя компанията му.

Хестър я погледна уплашено.

— Той те тормози, нали? — и като се наведе напред добави: — Не си длъжна да оставаш тук, скъпа. Знаеш, че чичовците ти ще са щастливи, ако отидеш да живееш в Лондон или в имението на лорд Рокуел в Корнуол. И въпреки че дяволски ще ни липсваш, с Мег ще се справим. Ако той реши да ни изхвърли от къщата или стане твърде непоносим, ще ти позволим да ни купиш малката къщичка.

— Но не и преди това?

— О, Тес. Ти си най-сладкото дете на света, но нали знаеш, че не можем. Няма да е правилно.

Като видя тревогата в очите на леля си, Тес се усмихна.

— Е, не мисля, че ще съм щастлива в Лондон, а колкото до Корнуол — по-добре да остана тук с вас, дори и да трябва да търпя Авъри.

Каретата забави ход и след миг те вече се движеха по пътеката, оградена с брястове, която водеше до имението Мандъвил. След малко се появи и самата сграда в стил „Кралица Елизабет“. Тъмнозелен бръшлян се виеше по стените и покрай много тавански прозорци. Каретата зави покрай островче от зелени храсти и спря пред широките стълбища, които водеха към масивна двойна врата.

Едва когато конете спряха, една от дърворезбованите врати се отвори и оттам излезе висок мъж в светлобежови бричове и добре скроено зелено сако, и се втурна надолу по стълбите, за да посрещне дамите. Джентълменът, Авъри Мандъвил, шестият барон на имението, беше без съмнение привлекателен мъж, с добро телосложение и широки рамене; изправеният му гръб и високо вдигнатата глава издаваха факта, че е бил военен преди да наследи титлата. Той, най-много от всички останали роднини, приличаше на Грегъри, като беше наследил гъстата му руса коса и леденостудените сини очи.

Докато гледаше как се приближава, Тес си помисли, че прадядо й трябва да е бил същият на неговата възраст. Това, че тя поразително приличаше на Тереза, а Авъри имаше чертите на Грегъри доста я обезпокои. Независимо, че сега обстоятелствата бяха различни, съдбата все пак беше събрала нея и Авъри като копия на истинските герои. Дали нямаше и историята да се повтори?

Тя решително отхвърли тези мисли от главата си. Не можеше отново да се случи — никога нямаше да се омъжи за Авъри, независимо от действията му. Беше по-склонна да вдигне нож срещу него ако се опита да я докосне. А колкото до това да се влюби безумно в наследника па граф Шерборн — идеята бе напълно абсурдна! Никога не беше виждала по-малкия брат на Рандъл Талмъдж, последният граф на Шерборн, нито знаеше името му.