Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 77

Докато Никълъс разговаряше със слугите, Тес обмисляше как сама да разследва случая. Толкова беше вглъбена в мислите си, че когато Никълъс застана зад нея, тя подскочи от уплаха.

— Не се промъквай така зад мен! Изплаши ме!

Той леко се усмихна.

— Извинявай. Долу беше доста неприятно, нали?

— Да, предполагам. Но бих искала да огледам това място — всички тези тайнствени тунели. Не бих се изненадала, ако търговците използват това място от години — очите й блестяха от вълнение. — Възможно е тунелите да извеждат до други стаи.

Никълъс се намръщи при мисълта тя да обикаля из тези тъмни галерии, които извеждаха Бог знае къде.

— Не мисля, че идеята да ходиш сама на разузнаване е добра.

Решителното й изражение го предупреди, че засяга болна тема. Знаеше, че ако й забрани да влиза в мазето, тя щеше да го стори напук.

— Може би много скоро ще можем заедно да отидем на разузнаване.

— Надявам се — небрежно отвърна Тес, а в главата й вече зрееше планът за утре.

Никълъс присви очи.

— Доли, това не е игра. Контрабандистите са опасни. И адски нагли, щом снощи са пренесли тези стоки, независимо, че къщата е обитавана.

Тес замислено го погледна.

— Може да не са разбрали, че в къщата има някой. Ако следват нормалното си разписание, трябва да е било доста след полунощ, когато са разтоварили корабите и са скрили стоката. Къщата е била тъмна и е нямало кой да ги предупреди, че вече някой живее тук. Не забравяй, че пристигнахме едва вчера. През деня промяната би била очевидна, но не и през нощта… Но се съмнявам, че присъствието ни би ги спряло — контрабандистите си правят каквото искат и определено не биха очаквали да се възпротивим. Не би било много умно от тяхна страна.

— И как, любов моя, знаеш толкова много за контрабандистите в Кент? — сухо запита Никълъс. — Паметта ти постепенно се завръща, а?

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Тес го стрелна с поглед, думите му се въртяха в главата й. Наистина — паметта й не се беше върнала, но тя знаеше доста за контрабандистите в Кент. По тялото й се разля вълнение. Сигурно беше някъде от тази област! Или, помисли си тя с по-малко ентусиазъм, беше живяла в околностите. Информацията за контрабандистите се беше появила в главата й съвсем естествено, това сигурно значеше нещо. Вълнението й съвсем изчезна, когато разбра, че може да има и друг отговор на загадката — съществуваше ужасната възможност да е била близка с някой, който да е познавал търговците и да й е разказал за тях. Този факт помрачи радостта й от първоначалното разкритие.

Посрещна направо циничния поглед на Никълъс.

— Фактът, че съм осведомена за контрабандистите не би трябвало толкова да те изненадва. Всеки, който живее в областта Ромни Марш, знае за тях — контрабандистите от Кент са прочути. А колкото до начина, по който работят, той не е тайна за никого.