Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 79

— Ако единственият начин да съм спокоен, че няма да се забъркаш в нещо опасно, е да те вържа за леглото, повярвай ми, съкровище, ще го направя. А сега имам ли обещанието ти да не се месиш?

— Откъде знаеш, че ще удържа на думата си? — презрително попита тя. — Нали ме мислиш за лъжкиня.

— Но не и затова.

Знаеше, че казва истината. Не можеше да го обясни, но инстинктивно усети, че ако тя даде дума, ще я спази. „Как, по дяволите, мога да съм сигурен?“

— Е, имам ли думата ти?

Тес въздъхна. Знаеше, че той не ще отстъпи и би било безполезно да продължава спора. Никълъс можеше да е такъв инат!

— Добре де, имаш думата ми.

— За да бъда ясен, скъпа, на думата ти вярвам, но не и на историйките ти! Знам колко ти струваше да ми дадеш това обещание, но е за твоя сигурност.

По лицето й се изписа отвращение.

— Не знам защо само мъжете имат право на авантюри. Ще се опиташ да ги заловиш, нали?

Никълъс бавно кимна.

— Знаех си! — измърмори Тес и се изправи.

Направи няколко крачки из стаята и намръщено го погледна.

— А аз какво да правя, докато ти се занимаваш с тези мошеници?

Той се приближи до нея, притегли я в прегръдките си и я целуна по носа.

— Ти, съкровище, ще си лежиш на сигурно в леглото и ще чакаш триумфалното ми завръщане.

Тес направи физиономия и се изплъзна от ръцете му.

— Колко досадно! Като съдя по последните два дни, да си любовница ми се вижда доста глупаво занимание — язвително рече тя.

Устните му чувствено се извиха и Никълъс отново я притегли към себе си. Възбуждащо потри устни о нейните и промърмори:

— Бях те позабравил, нали? — Сърцето на Тес започна лудо да бие. — Обещавам, че следващото ми посещение няма да е толкова кратко и тогава ще ти покажа, че да си моя любовница не е чак толкова досадно.

После я целуна. Жадно. Горещо. С огромно удоволствие.

Въпросът за контрабандистите и за досадната съдба на любовница се изпариха от ума на Тес. Страст, сладка и настоятелна, премина през тялото й и тя издаде лек стон, когато ръцете й, напълно против волята й, обгърнаха врата му. „Поне е против волята ми“, каза си тя.

Никълъс изруга.

— Несъмнено си най-вълнуващото същество, което за щастие — или нещастие — съм виждал! Щом те докосна и веднага пламвам, а ако не те докосвам, целувам, прегръщам, мисля само колко ми се иска да го направя. Истинска магьосница си! — целуна я силно и бързо. Не мога да остана — имам други планове за вечерта, — но ще се върна колкото се може по-скоро — усмихна й се със съжаление. — Вероятно ще е след полунощ и колкото и да ми се иска да дойда при теб в леглото, тогава сигурно ще се заема с бандитите.

Все още леко замаяна от целувката му, Тес осъзна, че това, в което той се забърква, можеше да е ужасно опасно. Ако тези нагли контрабандисти са и убийци, значи и животът му е застрашен. Какво ли щеше да стане с него, ако го заловяха да ги шпионира? Щяха ли да го убият?

Обхвана я страх. Очите й потъмняха.

— Ще внимаваш, нали? Няма да поемаш глупави рискове, нали? Няма… — преглътна трудно — …да им позволиш да те наранят.

Думите и явната й загриженост дълбоко го трогнаха. Никой, освен баба му, не беше се тревожил така за него. Лицето му беше изпълнено с нежност и той я привлече към себе си.