Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 5

— Не знам. Искам да кажа, че не е нещо, за което бих могла да я попитам, нали?

Тес се намръщи.

— Да, предполагам. Винаги съм се чудела как се е справяла. Трябва да е било ужасно за нея.

Напълно склонна да обсъждат темата, но и озадачена защо ли Тес се интересува от нещо, станало преди толкова време, Хестър тихо каза:

— Е, не е трябвало да търпи толкова дълго. Помниш ли — тя и Бенедикт са избягали три или четири години след това.

Тес измърмори с тъжно изражение.

— Знам, но преди това е трябвало да понася прадядо и да види как мъжа, когото обича се оженва за друга. И двамата сигурно са били безкрайно нещастни — тя омъжена за коравосърдечен негодник и Бенедикт, принуден насила да се ожени, за да спаси титлата си. Сигурно й се е разбило сърцето, когато се е родил синът на Бенедикт. Не се съмнявам, че всеки път щом е погледнела собствения си син, си е мислела, че е можел да бъде син на Бенедикт.

— Станало е преди толкова време, Тес. Защо сега се замисли за това?

— Не знам — искрено отвърна Тес. — Предполагам, свързано е с мнението на всички, че толкова много приличам на нея — дори аз забелязвам приликата си с портрета й в галерията. Но не са само косата и очите или дори овалът на лицето… има и нещо вътре в мен — понякога изпитвам такава близост с нея — като че ли мога да усетя чувствата й.

Тя присви устни.

— И знам, че е мразела прадядо с всяка частица на тялото си! Надявам се само тя и Бенедикт да са живели дълго и щастливо заедно, след като най-накрая са избягали.

— Е, Грегъри поне живя дълго, след като тя го изостави. Ирония на съдбата е, че надживя не само сина си, но и един от внуците си — баща ти, Едуард. Деветдесет е солидна възраст, но се съмнявам, че се е наслаждавал на тези подарени години.

— Може и да не им се е наслаждавал, но подозирам, че ужасно се е вбесил, когато е разбрал, че е на път да умре.

Тес поклати глава.

— Имаше толкова деспотично присъствие. Въпреки че почина преди повече от две години, все още когато вляза в синия салон очаквам да го зърна там как седи и ме наблюдава.

Хестър сви устни.

— Знам, че не е хубаво да се говори лошо за умрелите, но той беше такъв дявол! Най-отвратително се държеше с теб, Тес, несъмнено заради приликата ти с Тереза.

— За да бъдем честни, той не изпитваше и най-слабото чувство на привързаност към никой от членовете на семейството си. Човек би си помислил, че поне сестра си би оставил добре осигурена, а ти — мисля, че той те наказа затова, че не можа да си намериш заможен съпруг и затова ти направи такова завещание. Той е искал ти и Маргарет да знаете, че не е давал и пет пари за бъдещето ви!

Хестър извърна лице, а на Тес й се искаше да отхапе езика си. Хестър не беше споделила, но Тес знаеше, че в миналото е имало някой, когото леля й е обичала или все още обичаше и че липсата й на наследство е изиграла роля за положението й на стара мома.

Тес отчаяна се питаше как да смени темата, когато Хестър проговори. Гласът й беше тих.

— Дядо не е могъл да знае, че Сидни ще почине толкова млад. Той знаеше, че Сидни ще се грижи за леля Мег до края на живота й. А колкото до мен… — и тя тъжно се усмихна. — Аз никога не съм му била особено приятна.