Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 4

Странно, помисли си Тес, неприятностите на семейство Мандъвил отново се повтаряха, както преди почти седемдесет години, през 1740 г., когато Грегъри, нейният прадядо, отвлича годеницата на Бенедикт Талмъдж, наследницата на Долби. Тереза Долби имала червени коси и теменужени очи, които Тес бе наследила. Тръпка на безпокойство премина през тялото й като си помисли, че може да повтори съдбата на прабаба си — да се омъжи за мъж, когото не обича.

Това беше една стара тъжна история. Едно време като добри съседи и приятели живеели семейство Талмъдж, графове на Шерборн, бароните на Мандъвил и фамилията Долби. Долби не се нареждали сред управителите на областта, но били аристократичен род и имали голямо имущество. Последният от рода Долби получил рицарско звание и бил наричан сър Артър Долби. Именно детето на сър Артър и единствената наследница, онази, с огненочервените коси и игривите теменужени очи, била прабабата на Тес, на която била кръстена. Земите на Долби се ширели между именията Шерборн и Мандъвил, и когато станало ясно, че Тереза ще е последната Долби и ще наследи всичко, не било изненадващо, че граф Шерборн и барон Мандъвил насочили намеренията си натам. Особено когато всеки от тях имал по един неженен син, който като съпруг на Тереза би придобил всички тези земи и огромното богатство на семейство Долби.

Между наследника на граф Шерборн, Бенедикт и най-големия син на барон Мандъвил — Грегъри, се породило голямо съперничество и надпревара за ръката на наследницата. Станало ясно, когато най-накрая годежът на Тереза бил обявен, че Бенедикт е спечелил съревнованието и че Грегъри ще трябва достойно да се оттегли. За беда, Грегъри Мандъвил не приел благородно поражението и почти седмица преди сватбата на Тереза Долби и Бенедикт Талмъдж, той я отвлякъл от дома й.

Освен наследството на Долби, между Бенедикт и Тереза се породило привличане. Като откраднал годеницата на омразния си съперник, Грегъри не само засегнал честта на Бенедикт, но и силно наранил сърцето му. Представяйки си средствата, които би използвал Грегъри, за да получи благоволението на Тереза, Бенедикт настойчиво ги търсил от единия край на Англия до другия, знаейки, че когато ги открие ще е твърде късно да предотврати непоправимото — бруталното изнасилване на Тереза. Непрекъснатото и отчаяно търсене на Бенедикт било на вятъра. Чак след година Грегъри се осмелил да се върне в Мандъвил с новата си съпруга и новороден син.

Грегъри не само отвлякъл Тереза, но и я криел, докато тя не само не забременяла от него, но и му родила син. Вълна на съжаление обля Тес като си представи страданието на Тереза. Отвлечена, изнасилена и принудена да носи детето на мъжа, когото ненавиждала.

— Мислиш ли, че прабаба Тереза някога е изпитвала нещо друго към него освен омраза и презрение? — внезапно попита Тес.

Объркана от въпроса, Хестър примигна, опитвайки се да улови мислите й.

— За Грегъри и Тереза ли говориш?

След кимването на Тес, Хестър сви рамене.