Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 28

— Не обръщай внимание на господарката — има лош език, но работи честно и тя ще те зачита. Трябва да се боиш повече от господаря.

Мисис Дарли нахълта в кухнята, когато Тес ставаше от масата. Внезапно спря, вгледа се в Тес и сви устни:

— В тази рокля не изглеждаш достатъчно съблазнителна. Но така е по-добре — „Черното прасе“ има добра репутация и не одобрявам разните приказки, дето някои хора твърдят, че ще привлекат повече клиенти.

Изражението й за момент се смекчи и тя добави.

— Твърде млада и хубавичка си, за да се оставяш да те използват така, детето ми. — После, като че ли сърдита на себе си за малкото отклонение, продължи язвително: — Разбира се, на мен въобще не ми пука! Ела да се запознаеш със съпруга ми — тази вечер ще работиш с него.

Като излязоха от кухнята и тръгнаха по един тесен коридор, тя внезапно попита.

— Ама ти как каза, че ти е името?

Тес преглътна, устата й беше пресъхнала. Как беше името й? Преди да има време да помисли, се чу да произнася съвсем спокойно:

— Доли. Името ми е Доли.

В гърлото й се надигна полуистеричен смях. Предположи, че името на стар кон е добро, колкото и всяко друго, когато нямаш име.

Хенри Дарли наистина бе приятен на вид мъж, но Тес веднага разбра какво е имало предвид момичето от кухнята. Той бе здрав мъж, но малките му кафяви очички бяха лукави, а извивката на устните — егоистична. Беше от тези, пред които е по-добре да не се изпречваш.

След като се запознаха, Хенри я огледа от горе до долу и измърмори:

— Не виждам как с това дребно телце ще привличаш фермерските младежи. Но Том казва, че знаеш какво правиш и че досега не е имал недоволни клиенти. Така че ще видим. Но, между другото, има доста друга работа за теб.

Той кимна към няколкото груби дъбови маси в стаята, отрупани с халби, чинии и кани с вода.

— Почвай да разчистваш масите.

Изпълнена с растящо недоволство, Тес се захвана за работа. Слава Богу, че не се изправи пред някой похотлив дебелак! Какво, по дяволите, щеше да прави, когато дойде моментът, а това несъмнено щеше да стане, и от нея се очаква да отведе някой непознат горе и… ъъъ… да му покаже на какво е способна? Тя потрепера, чудейки се дали сегашното й положение не е по-лошо от предишното. Но едва ли. Тя не чувстваше нещата така.

За щастие, Тес не възнамеряваше да стои дълго, само колкото бе необходимо и се надяваше да си тръгне преди да е изпаднала в някоя още по-неприятна ситуация.

Докато си вършеше работата, Тес крадешком поглеждаше към дългия дървен бар, където Хенри лениво разговаряше с двама по-възрастни мъже, очевидно фермери. Главното помещение в гостилницата беше опушено и доста мрачно — имаше само няколко свещи на бара и тлеещият огън в огнището. Като слушаше плющящия дъжд и тътена на гръмотевиците, Тес изпита радост, че е вътре.