Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 26

Близък разтърсващ тътен от гръмотевица й вдъхна увереност. Мина отзад на сградата и застана пред солидната врата, трепереща под дъжда. Какво щеше да каже? Не можеше да очаква някой да й повярва, че току-що си е изгубила паметта. Ами ако я разпознаеха? Отново я обля надежда и тя смело направи няколко крачки напред, но спря като си спомни за усещането, че бяга от някого. Ами, ако наистина я разпознаят и изпратят съобщение на враговете й?

Ослепителната светкавица стопи колебанията й. Дано постъпваше правилно като се представяше за бедно изгубено същество, което има нужда от помощ — което си беше почти вярно. Трябваше да се остави в ръцете на гостилничаря и да се надява на най-доброто…

Планът не се хареса много на Тес, но нямаше друг избор. Пое си дълбоко въздух и почука на задната врата на гостилницата.

Тя веднага се отвори, сякаш някой бе очаквал нейното идване. Тес стоеше несигурна и напрегнато се мъчеше да измисли какво да каже на пълната жена, която се появи на прага и се взря в нея. Изпод разръфаната й шапка се подаваха кичури посребрена коса, а на кръста й бе завързана бяла престилка. Когато забеляза Тес, чертите на лицето й гневно се изкривиха.

— А, най-накрая се появи! Закъсня и веднага ще ти кажа, че не одобряваме подобно поведение! Отсега нататък времето ти ни принадлежи. Тук не е благотворително дружество, въпреки че съпругът ми се съгласи да те вземе за няколко седмици, докато онзи глупак, брат му, е в Нюгейт. Ако ще работиш за нас, момиче, трябва да си точна или се връщаш в Лондон!

Тес понечи да обясни грешката, но преди да успее, жената я дръпна в топлата и осветена кухня. Вътре бе уютно — гредите на тавана бяха почернели от пушека, а подът бе със съмнителна чистота. Като надникна през рамото на жената, Тес забеляза момиче и момче в другия край на стаята, които печаха говежди бут на шиш на открит огън. Острият мирис на подправки, печено пиле и говеждо погъделичкаха ноздрите й и едва не й прималя от глад.

Като огледа слабичката й измокрена фигура, едрата жена се намръщи.

— Винаги съм си мислила, че сладураната на Том е някоя здравенячка. Не знам само каква полза ще извлечем от теб.

Тес я зяпна с отворена уста, като не можеше да повярва на ушите си.

— Боя се, че има някаква грешка… Аз не съм…

— Само не започвай с това! Не ме интересува — това, което знам е, че има работа да се върши, а ти трябваше да си тук преди няколко часа. И така, как се казваш, момиче? Том не бе написал много в тази проклета бележка, която изпрати на съпруга ми — само, че ще пристигнеш тази вечер и ще си ни доста полезна, докато той излезе. — Неприятна усмивка проряза лицето й. — Ако излезе, защото според мен Том Дарли е роден, за да бъде обесен, за разлика от моя Хенри, който е честен и трудолюбив!

Тес още веднъж отвори уста, за да й обясни, но страхливо се поколеба. Като гледаше гостилничарката, с нейните груби и неприятелски черти, разбра, че в нейно лице няма да намери състрадателен слушател. В мига, когато разкриеше, че не е „сладураната“ на Том Дарли, най-вероятно щяха да я изритат навън в дъжда. Какво толкова щеше да й стане, ако само за тази нощ се преструва?