Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 25

— Това, което искам, сър, е да вървите по дяволите!

Тес не знаеше какво става в имението Мандъвил, но осъзна, че сегашното й положение не е съвсем розово. Най-много я тревожеше ужасяващата празнота в главата. Но докато се клатушкаше по пътеката разбра, че всъщност знае доста неща. Знаеше, че бяга и трябва да отиде в Лондон. Но нямаше представа защо или кого щеше да търси там.

Знаеше, че дрехите, които носеше не са на някоя фермерска съпруга или кръчмарска слугиня, а след като разгледа ръцете си, заключи, че може би е аристократка, гувернантка или камериерка. Тоалетът й не беше нов, нито кожените ботуши на краката, но бяха по модата и от скъпи материали… Но откъде знаеше всичко това?

Въздъхна. Какво от това, че без проблем разпознаваше качеството, щом дори не можеше да си спомни името си. Изведнъж я озари мисълта, че нейното отсъствие вероятно ще предизвика безпокойство. Дали в момента някой не я издирваше отчаяно? Баща? Съпруг? А може би любовник? И кой ли я беше подтикнал да бяга? Това натрапчиво чувство, че е в опасност, че бягаше от някого? Намръщи се. Дали я издирваше приятел или враг? Ами ако никой не я търсеше? Но със сигурност, окуражи се тя, все на някого щеше да липсва!

Огледа се наоколо, но не откри никаква дамска чанта, нито писмо, къс хартия или някакъв предмет, който да й подскаже нещо. Установи доста натъжена, че не разполага и с никакви пари.

Часовете си минаваха, а Тес упорито си пробиваше път напред. Болеше я глава, краката й бяха изморени, а стомахът й къркореше все повече с всяка измината крачка. Из главата й се въртяха всякакви страховити идеи. За момент дори си помисли дали не е избягала престъпница, но бързо отхвърли това съмнение — може и да бягаше от някого, но не чувстваше вина.

Към залез слънце започна да вали на пресекулки и най-важното беше да си намери подслон. Изведнъж се озова на по-широк и по-натоварен път. Инстинктът й подсказваше, че това е главният път за Лондон, но отново не знаеше как се е сетила за това.

Неочаквано в тъмнината се появи мъждукаща светлинка, която се движеше към нея. От страх Тес се мушна сред някакви храсти от едната страна на пътя. След малко, когато светлината приближи, тя си отдъхна като разпозна скърцането на фургон и подвикванията на фермер, който явно възнамеряваше да се прибере вкъщи преди времето да се е влошило още повече.

— Ааа! Хайде, Доли, момичето ми! Чакат те топлата плевня и сладкото сено, не е толкова далеч, Доли, скъпа.

Искаше й се да се обърне към приятелски настроения фермер, но изчака, докато светлината от фенера му изчезна и отново излезе на пътя, за да продължи. Обезсърчена, гладна и трепереща, Тес почти не повярва, когато стигна един завой на пътя и видя пред себе си приканващите светлини на гостилница.

Не беше от тези, които подслоняваха пощенските коли или аристократите, а по-малка, вероятно предназначена за обикновени хора, като фермера, който току-що бе минал покрай нея. Незнайно защо това я обнадежди. Щеше да е на сигурно в място като това…

Нетърпелива да се спаси по-бързо от лошото време, тя изтича напред и спря на десетина крачки пред главната врата. Нямаше никакви пари. Нямаше име. Как щеше да плати за храна или стая?