Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 20

Никълъс остана замислен пред махагоновата врата доста след като Роксбъри я беше затворил зад гърба си. Изглежда все пак имаше основателна причина, за да напусне града — спокойно можеше да отпрати всички съмнения, че бяга от Лондон. Заминаването му за имението в Кент сега бе по-спешно от преди. Колкото по-скоро пристигнеше в Шерборн, толкова по-скоро щеше да започне издирването на шпионина. Възбудата от преследването изведнъж се надигна в него.

И така, докато Тес Мандъвил яздеше бясно в черната нощ към Лондон, Никълъс Талмъдж възнамеряваше скоро да напусне този град. Техните пътища неизбежно щяха да се пресекат.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

На Тес не й беше лесно, въпреки че в началото нещата изглеждаха наред. С лудешки разтуптяно сърце, което подскачаше и при най-малкия шум, тя успя да оседлае любимия си кон — бърз, червеникавокафяв, с бяла звезда на челото на име Фаярбол, и да го изведе от конюшните. Възседна го бързо и хвърли последен несигурен поглед към зловещо притихналото имение. След това заби токовете на обувките си в гладките хълбоци на Фаярбол и тъмнината на нощта ги погълна за секунди.

Докато препускаше бясно по тесните пътеки, сърцето й продължаваше да бие силно. Тес отпусна юздите, едва когато се бяха отдалечили на няколко мили от Мандъвил, защото най-важното сега бе да стигне до чичовците си в Лондон колкото се може по-бързо. Вече под тяхна закрила можеше да помогне и на лелите си. Трябваше да бърза не само заради себе си, но и заради леля Мег и Хети…

Знаеше, че трябва да избягва главните пътища, където Авъри може би щеше да я търси — движеше се по-бавно за сметка на сигурността. Яздеше бързо, но преминаването от една пътечка на друга, забавяше бягството й. Времето също не й помагаше — след като двете с Хети се върнаха в Мандъвил се беше разразила буря и сега Тес трябваше да се бори не само с непрогледната тъмнина, но и с плющящия дъжд. Единствената светлина, която прорязваше мрака, бяха сребристите светкавици, които от време на време се появяваха на беззвездното небе. При други обстоятелства определено не би избрала подобна нощ за яздене.

Тес смяташе себе си за доста самоуверена млада жена, способна да се справи с всяка ситуация, но събитията от тази вечер силно я бяха разтърсили. Възпитана като благопристойна млада дама от добро семейство, тя рядко бе оставала съвсем сама — около нея винаги се тълпяха роднини или слуги. Изведнъж почувства откъснатост от всичко, което някога е познавала и я обгърна самота.

Вихърът на бурята непрекъснато се усилваше, а силни ветрове брулеха мократа й пелерина, Фаярбол се плашеше и се дърпаше всеки път щом някоя светкавица прорежеше небето. Тес упорито продължаваше напред, надявайки се при просветванията да забележи някой хамбар или навес, където временно да се скрие.

Въпреки че беше нащрек, тя не усети, че някой я преследва. Когато една черна фигура внезапно се появи пред тях, Тес изпищя от ужас, а Фаярбол се вдигна на задните си крака. Тя успя да се вкопчи в гърба на коня, но изпусна юздите, които непознатият веднага грабна.