Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 19

— Вярно е, че бях от известна полза на сър Артър, но обстоятелствата бяха съвсем различни.

— Не, не са — съвсем същите са. Уелсли иска информация и вие трябва да му я доставите по всеки възможен начин. Не очакваме да поемате рискове като тези в Индия и Португалия — всичко, което искаме е да държите очите и ушите си отворени и, ако нещо ви се стори странно, просто да го проучите.

Роксбъри го погледна твърдо.

— Не искаме сам да залавяте човека, а само да ни предоставите най-силното си предположение и самоличността му.

— Много добре. Ще дам най-доброто от себе си, но ми се струва, че ме изпращате за зелен хайвер — тихо каза Никълъс.

— Разбирам ви, но за момента сте най-добрата ни надежда — изражението му стана строго и той добави: — За зелен хайвер или не, но помнете, че е за ваша сметка — последните двама агенти са били измъчвани, преди да умрат. Не ми се иска това да се случи и с вас.

— Мм, да — бавно произнесе Никълъс, в устата му се появи метален вкус. Чистото убийство беше едно, измъчването друго — по време на военната си кариера бе правил и двете, но предпочиташе първото. — Има ли още нещо, което трябва да знам, сър?

Роксбъри отпи от брендито си и погледна Никълъс в очите.

— Знаете, разбира се, че Авъри Мандъвил е новият барон и живее в имението Мандъвил?

Никълъс настръхна.

— Да — хладно отвърна той.

— Уелсли спомена за търкането помежду ви. Не бих искал враждата ви с него да ви отнема вниманието.

— Имате предвид да не вървя по стъпките на брат си и да извикам лорд Мандъвил на дуел?

— Има ли някаква вероятност това да се случи?

Никълъс сви рамене, но в черните му очи се четеше решителност.

— Ако това ще ви достави удоволствие, предполагам, че поне засега ще мога да се въздържа.

— Това само семейна вражда ли е или има и нещо друго?

— Има и друго — сурово отвърна Никълъс. — Докато бяхме в Португалия Авъри прелъсти дъщерята на мой сержант. Когато тя забременя, той отрече всичко. Момичето се удави, а майка й почина, опитвайки се да я спаси. Сержантът потъна в мъка, загубвайки най-близките си същества и след погребенията се самоуби — гласът му стана по-твърд. — Бях изпратен по задача, когато всичко това се случи, а когато се върнах, Авъри вече бе заминал за Англия…, за да наследи титлата, която понастоящем има. Някой ден ще си разчистя сметките с него, но до днес той успяваше да се измъкне. Нещо, което все някога няма да му се отдаде.

И Никълъс гъвкаво се изправи на крака, като не даде възможност на Роксбъри да му задава повече въпроси.

— Това ли ще е всичко, сър? Не искам да съм неучтив, но възнамерявам да тръгна утре следобед, а има много неща, за които трябва да се погрижа преди това.

Роксбъри прие отпращането си охотно — срещата бе минала благоприятно. Никълъс го изпрати до вратата, но преди да я отвори, Роксбъри се обърна.

— Трябва ли да ви предупреждавам да не приемате инструкции, които предполагат самотни разходки след полунощ по безлюдния бряг?

— Не се безпокойте, сър — с усмивка отвърна младият мъж.

— Е, тогава да вървя. Успех, млади човече… и се забавлявай в имението Шерборн.