Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 22

Затвори очи и отхвърли ужаса, който премина през крехкото й тяло. Разбира се, че знаеше коя е — тя е… Ужасяваща празнота изпълваше главата й. Преглътна. Може би това е било просто сън — един лош сън! Ако легне и се успокои за няколко минути, това странно чувство на празнота ще отмине и когато се изправи, всичко ще е наред. Но минутите минаваха и тя заключи, че това не е сън. Не знаеше коя е, къде е и защо лежи там, на земята.

Стомахът й силно изкъркори, напомняйки й, че е гладна и че, ако не иска да прекара още една нощ под дъжда, трябва да се размърда. Обаче нямаше представа накъде да тръгне…

Тялото я болеше, но тя се изправи и се подпря на дъба. Болката в главата й беше мъчителна и тя се олюля, оглеждайки се наоколо — всичко й се струваше изкривено под странен ъгъл. Очевидно не можеше да остане там. Докато стоеше и несигурно се оглеждаше, надявайки се нещо да предизвика у нея някакъв спомен, я обгърна силно чувство на тревога. Да бяга — колкото се може по-далеч и по-бързо!

Инстинктивно се насочи към живия плет и си проби път през него към тясната пътечка. Клатушкайки се, продължи по калния път, убедена, че трябва да продължи да се движи, че някаква неизвестна заплаха я дебне и че ако не се махне веднага оттам, ще се изправи лице в лице с кошмар — по-лош от всичко, което може да си представи.

Не само Тес се събуди тази сряда с ужасяващо главоболие. Беше почти три следобед, когато Авъри се съвзе от щедрата доза лауданум, която лелите бяха сложили във виното му предишната вечер. Езикът му беше подут, главата му сякаш щеше да се разцепи; изпълзя от леглото и нетърпеливо позвъня за Колмън, камериера.

Мъжът незабавно се появи със сребърен поднос, отрупан с всякаква храна и напитки, за да възбуди апетита на господаря си.

Като стискаше цепещата го глава, Авъри погледна към камериера си и изкрещя:

— Какво, по дяволите, е станало снощи? Какво беше това проклето пиене, което Лоуъл ми сервира?

Като остави подноса на махагоновата масичка до леглото, Колмън кисело отвърна:

— Не мислете, че Лоуъл е виновен. Нещо друго се случи снощи.

Светлосините очи на Авъри пламнаха от гняв.

— Разбира се! Лелите! Трябваше да се досетя, че са разбрали какво замислям и ще се опитат да защитят пиленцето. Може и да са забавили плановете ми, но не могат да я пазят вечно. — Лицето му се изкриви. — Ако искат покрив над главите си, по-добре е да не ми се пречкат!

Колмън деликатно се изкашля и Авъри извърна глава към него. Без да среща очите на господаря си, той каза:

— Мм, никой освен тях двете не е виждал пиленцето днес… Казват, че не се чувствала добре и че допускала само тях в стаята си — той се поколеба, но после измърмори. — Един кон е изчезнал от конюшните — онзи малкия, червеникавокафявия, който тя винаги яздеше.