Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 17

— В случая по-скоро става дума как можем да си помогнем един на друг…

Никълъс учудено го зяпна.

— Да си помогнем един на друг?

— Да. Виждате ли, има една малка неприятност в Кент, която както смятаме, произлиза някъде от околностите на графство Шерборн. Сметнахме, че ще ни е необходим човек от околността, който да проучи ситуацията по-отблизо. Някой, на когото да се доверим напълно и чието внезапно появяване няма да предизвика подозрения — Роксбъри му се усмихна ангелски. — А кой би се усъмнил в завръщането на новия собственик в имението му, графа на Шерборн?

Мислите на Никълъс препускаха под учтивата фасада, която предложи на Роксбъри. Внезапно му се прииска да знае повече за Роксбъри и за това „ние“, което той така свободно използваше. После сви рамене. Единственото сигурно нещо за херцога бе, че старият дявол взимаше присърце интересите на Англия.

Като реши, че няма какво да губи, ако изслуша херцога, Никълъс го погледна с любопитство и направо го попита:

— И каква, сър, е тази малка „неприятност“, която искате да проуча?

— О, просто едно гнездо на контрабанда — небрежно отвърна Роксбъри.

Никълъс внезапно се засмя.

— Контрабанда? В Кент? Сър, не може да не знаете, че Кент е най-голямото свърталище на контрабандисти в цяла Англия! Едва ли има място на брега или ферма, където те да не предлагат стоката си. И не е само това — едва ли има човек, който да не контактува или търгува с тях по един или друг начин. От викария до най-простия фермер.

Сивите очи на Роксбъри изглеждаха непроницаеми.

— Или графът на областта?

Никълъс се изчерви.

— Или графът на областта — неохотно призна той, като дори не знаеше дали брендито му е внесено легално.

— О, недейте да се чувствате виновен, приятелю. Няма да ви обвинявам за нещо, в което всички сме замесени — и се усмихна. — Ако това ще ви накара да се почувствате по-добре, не мога да гарантирам, че уискито в моето мазе е дошло по легален канал за търговия.

Лицето на Роксбъри придоби сериозен вид.

— Не брендито или френските панделки и коприна ни интересуват, а информацията, която свободно преминава между Франция и Англия — тази, която се предава по каналите на контрабандистите.

— Но, сър, от десетилетия насам те се използват за обмен на информация между Британия и континента. Невъзможно е да се спрат.

— Да, прав сте. Да се спрат напълно ще е невъзможно — наведе се напред и погледна Никълъс съсредоточено. — Но аз не говоря за обикновените порции информация, които преминават канала, а за нещо съвсем различно. Преди няколко месеца, шест или осем, се появи нова и доста ефективна мрежа, по която премина много секретна информация. Отне ни известно време, за да разберем как информацията е била прекарана и съвсем наскоро намалихме обсега на издирванията си и ги съсредоточихме върху вашата област, върху група или групи от контрабандисти, работещи в района на Ромни Марш.

Никълъс се намръщи.

— Отново трябва да ви напомня, че областта Ромни Марш е пълна с контрабандисти, но не мога да си представя обикновените банди от „умници“ да са се добрали до този вид информация, за който говорите. Повечето от тях са прости фермери или наемни работници. Вместо да се концентрираме върху контрабандистите, които явно са само посредниците, няма ли да е по-лесно да открием източника? Мъжът или мъжете, които ги използват? Без да ви подценявам, сър, но това ми се вижда най-бързият начин да се спре изтичането на информация.