Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 184

Въпреки първоначалното й спокойствие, когато Тес погледна Ник по лицето й се четеше пълно отчаяние. Дали все пак нямаше да умрат като Бенедикт и Тереза? Не й се искаше да го повярва нито за миг, и въпреки че усещаше присъствието на Тереза, която сякаш й шепнеше да не се предава, Тес се изплаши.

Потъмнелият поглед на Ник срещна нейния и той стисна ръката й. Гледаха се така за миг и после Ник бързо стрелна с поглед фенера в другата й ръка. Сърцето на Тес подскочи. Ник отново бързо погледна към фенера и леко кимна към Фрамптън.

Всичко това трая само няколко секунди, но Тес веднага разбра какво се иска от нея. Не бяха напълно беззащитни — все пак имаха фенерите! Единствената светлина в подземието! Сърцето й заби силно, пое си дълбоко въздух и когато Ник изведнъж стисна ръката й, Тес бързо хвърли фенера си към Фрамптън.

В същия миг фенерът на Ник излетя към главата на Атина и той веднага дръпна Тес на земята, за да я спаси от изстрела, Фрамптън извика, когато фенерът го удари по гърдите и залитна назад. Атина въобще не погледна към него и гъвкаво избегна фенера на Ник, който се търкулна в кладенеца. Скри се в близкия тунел и стреля по посока към Ник, тъй като предишният й куршум се удари в стената зад него.

В тъмнината Ник се приведе над Тес, за да я защити. Не виждаше къде е Атина, а Фрамптън се открояваше ясно — дрехите му бяха в пламъци.

— За бога, Атина, помогни ми! — крещеше неистово той. — Целият горя!

Бясно тупаше с ръце ризата и сакото на гърдите си — неприятният мирис на изгорели дрехи се сля с този на барут. Фрамптън беше като полудял — мяташе се бясно, викаше и молеше Атина да му се притече на помощ. От ужас се хвърли на пода и започна да се търкаля, без да подозира колко е близо до огромната дупка на кладенеца.

От мястото си на пода Тес с ужас наблюдаваше как Фрамптън се гърчи близо до ръба на кладенеца. И то се случи — една секунда беше там, а на следващата тялото му вече летеше надолу в кладенеца — крясъците му продължително ехтяха в подземието. После стана много тихо и тъмно — само мъждукащият фенер на Тес разсейваше мрака. Ник внимателно се ослушваше за някакъв звук от Атина, но нямаше нищо — само оглушителна тишина.

Тес бавно седна. Усещаше нечие присъствие, но определено не това на Атина… Затаи дъх. Знаеше, че е лудост, но изведнъж й се стори, че само тя и Ник са останали живи там долу…

Нещо хладно я погали по бузата и тя изпищя, но не беше наистина изплашена — тази ласка, така мимолетна, съдържаше нежност и силна привързаност и Тес неочаквано се просълзи.

Ник беше обзет от същото чувство, което държеше Тес в плен. Не можеше да го обясни, но инстинктивно разбра, че Атина не представлява вече опасност и че нещо друго, някаква неназовима сила се движеше в сенките около тях. По-рано, когато Атина се скри в един от тунелите, Ник можеше да се закълне, че минута по-късно е чул звън от шпага, но си помисли, че само така му се е сторило. Все пак усещането си оставаше. Някой друг беше там с тях, присъствие, което нямаше да им стори нищо лошо…