Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 161

Авъри кимна, удивен колко еднакво мислят. Очертаваше се прекрасно бъдеще. Щом Атина беше на негова страна, да върне Тес и лелите в Мандъвил щеше да е фасулска работа. А щом Тес стъпеше в имението… нямаше да излезе, докато не му стане законна съпруга, дори и да трябваше да отвори онези тунели, които Грегъри зазида преди години и да я зазида там, докато се съгласи.

Атина му даде няколко секунди да осмисли думите й, после радостно каза:

— Фрамптън почти възстанови пропиляното от баща му състояние и е готов да се откаже от контрабандата — никога не сме възнамерявали да продължаваме вечно. Ти ще получиш Тес и наследството й; когато Ник си отиде като последен от рода Талмъдж, имението Шерборн остава мое — както трябваше да е от самото начало! Ако всичко мине както трябва, за няколко дни, най-много едн-две седмици, мистър Браун ще изчезне завинаги и отмъщението ни ще приключи — и тя вдигна чашата си. — Да вдигнем ли тост за успеха?

Малко преди разговора между Авъри и Атина, Ник излезе от кабинета и отиде да търси Тес. Коментарите на Рокуел за неуспешното ухажване на Алекзандър и осуетената любов на дядо му към друга жена, събудиха у него необходимостта да прегърне Тес, да е сигурен, че поне той е със съпругата, която си е избрал.

Не беше трудно да я открие. Каретите от Мандъвил бяха пристигнали и слугите носеха нагоре куфари и кутии с дамски принадлежности. Завари Тес да стои по средата на спалнята си, заобиколена от коприни и дантели, муселин, кадифе и сатен, разпръснати из стаята.

Обърна се към него, когато усети присъствието му. Ник се беше облегнал на портала и учудено разглеждаше количеството стилни рокли и женски дрънкулки, натрупани по всички мебели.

— Не знаех, че имам толкова много неща — почти виновно каза Тес.

В този момент Ник си мислеше, че е най-щастливият мъж на света и усети някакво странно чувство. Съпругата му изглеждаше много привлекателна в светлозелената си муселинена рокля с висока талия, златисточервената й коса се бе изплъзнала от панделката, с която я беше вързала. Очите й блестяха, кожата й беше гладка и като погледна гърдите й, които напираха под поръбеното с панделка деколте на роклята, Ник почувства жегата между бедрата си. Въпреки дългите опияняващи нощи на взаимно опознаване и страстна любов, беше изненадан да открие, че стига само да я погледне и кръвта му закипява, дишането му се учестява и членът му се втвърдява под бричовете.

Изненадан от себе си Ник тръгна към нея, дръпна я в прегръдките си и я целуна.

— Това, което мисля е, че си безкрайно очарователна.

Бузите й порозовяха и погледът й срамежливо срещна неговия.

— Наистина ли? Въпреки обстоятелствата, при които се оженихме?