Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 159

Авъри изведнъж се изправи на стола си. Ако Тес е вдовица… Ако Ник умре… Намръщи се. Разбира се, нямаше да може да се ожени веднага и трябваше да я държи изолирана тук в имението, докато настъпи подходящият момент. Дойде му наум, че може да я отвлече от Шерборн. Ами ако вече беше бременна — това нямаше значение, имаше хиляди начини, чрез които да се отърве от едно бебе…

Авъри се обнадежди и се зае да обмисля плана си как Тес да остане вдовица. Но имаше няколко пречки и то доста сериозни, които стояха на пътя му. Ник трябваше да умре. Да убие съперника си нямаше да е лесно и май нямаше да е добре, ако пряко участва в тази работа — така че дуелът не беше разрешение. Най-добре щеше да е, ако въобще не се замесва. Така можеше да се представи като състрадателен роднина на вдовицата, скърбящ за трагедията й, като човек, който иска да загърбят миналото и да я утеши в момент на нужда. Усмихна се. Да, така беше много по-удачно. Винаги можеха да изникнат различни обстоятелства, при които един здрав и силен мъж можеше да бъде повален. Щеше да поговори с приятеля си в Лондон. Може би щеше да уреди нещо…

Доволен от себе си, премина по-нататък. Настроението му отново се влоши. Да отведе Тес от имението Шерборн щеше да е по-трудно, отколкото да уреди смъртта на съпруга й. Първата стъпка беше лелите да се върнат вкъщи. Беше почти немислимо Тес да дойде в Мандъвил без лелите си. Но да предположим, че успееше да убеди лелите, че е влюбен в Тес и че страстта по нея го влудява, и че почти обезумял от студеното отношение на Тес се беше държал толкова отвратително. Трябваше да пълзи и да моли за прошката им, но след като винаги е бил в добри отношения с лелите, не се съмняваше, че отново ще ги спечели.

Струваше си да опита. Очите му светнаха. А после, разбира се, наскърбена и с разбито сърце, Тес ще иска да се върне в дома на прадедите си и при семейството си — нейните лели. Може би Рокуел щяха да застанат на пътя му, но без проблем щеше да се справи с тях.

Авъри отново отпи голяма глътка от виното и прецени плана си от всички страни. Безспорно имаше възможност да се провали на всяка крачка към целта, но какво можеше да загуби? Нищо. А можеше да спечели всичко, ако опита.

Твърдо решен, той взе писалка и лист хартия. Тес вероятно нямаше да приеме безкрайните му сладникави извинения, но беше сигурен, че лелите ще приемат думите му по друг начин. А това целеше и той… засега.