Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 158

Но опиянението му не трая дълго, само пет къси седмици. Малката глупачка беше забременяла и имаше наглостта да очаква от него да се ожени за нея! Авъри изсумтя. Сякаш би се обвързал с дъщерята на прост сержант!

Отпи голяма глътка от виното като продължаваше да мисли за онези последни дни в Португалия. Чувстваше се крайно некомфортно, защото знаеше, че рано или късно Катрин щеше да каже на някого за състоянието си и че той ще е принуден да отрича обвиненията й. Щеше да е трудно, защото всички харесваха Комптън, а него мразеха. Но той щеше да настоява за невинността си и след време слухът щеше да се разсее.

Авъри беше премислил всичко, но не беше взел предвид докъде може да стигне Катрин в безнадеждното си отчаяние. Беше се хвърлила в реката… а майка й се опита да я спаси и се удави. Но това не беше всичко — по-малко от дванадесет часа след погребението, обезумял от скръб, сержантът се беше прострелял в главата.

Отначало Авъри си помисли, че е успял да се измъкне невредим от ужасната трагедия. Но след седмица се разбра истинската причина за самоубийството на Катрин. Оказа се, че не е бил много дискретен — имаше хора, които го бяха виждали тук-там с момичето, но още по-лошо — тя беше доверила на своя приятелка не само, че е бременна, но и името на бащата на детето.

Като отпи отново от алкохола, Авъри се огледа из стаята — слава Богу, Сидни беше починал точно навреме. В противен случай може би трябваше да търпи ненавистта на другарите си офицери, както и да участва в смъртоносен дуел с омразния си съперник. Авъри беше сигурен, че Ник нямаше да се задоволи само да го рани — щеше направо да го убие. За щастие Талмъдж беше заминал по време на трагедията, така че Авъри успя да избяга или да отложи, както стана в случая, отмъщението на съперника си. Провървя му и още веднъж — два дни след като се разбра за връзката му с Катрин, Авъри получи съобщение за смъртта на Сидни Мандъвил и за внезапното си наследство. Преди да се изправи пред гневния Ник Талмъдж на полето за дуел, той напусна армията, замина от континента и се върна в Англия. Но изглежда не беше успял напълно да избяга от Ник Талмъдж…

Отново се намръщи. Новината, че Сидни и братът на Ник бяха умрели след дуел не му хареса, нито това, че сега Талмъдж беше графът на Шерборн и негов съсед. През всички тези месеци очакваше Ник да се появи на прага му и да настоява за реванш, но започна да си отдъхва, когато мина известно време и никой не дойде да го потърси. Всъщност пътищата им не се бяха пресичали, откакто се бяха върнали в Англия, въпреки че посещаваха почти едни и същи кръгове. Но Авъри знаеше, че рано или късно Ник щеше да се превърне в проблем, с който трябваше да се справи — но не очакваше да стане толкова скоро и по такъв начин.

Удари с юмрук по бюрото. Проклет да си, Ник Талмъдж! Той развали всичко. Тес щеше да е омъжена за него, ако не беше това копеле Талмъдж. Боже мой! Той беше изиграният в цялата работа — Тес беше под негова протекция тук, в имението Мандъвил. Ясно му беше само едно — имаше нещо гнило в този бърз, неочакван брак и беше очевидно, че след като Тес никога не беше срещала новия си съпруг преди да се омъжи за него, Талмъдж я бе компрометирал. Съмняваше се, че чичовците й имат пръст в този брак. Бяха такива гумени глави, че нямаше и да разберат, че Тес е била прелъстена. От него зависеше да накара Талмъдж да си плати за това, че се е възползвал от една невинна девойка! Дойде му наум веднага да отиде в имението Шерборн и да предизвика Ник на дуел. Ако имаше късмет, Тес щеше да е вдовица още първата седмица след сватбата…