Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 156

Докато Ник беше потънал в мислите си, баронът отпи от виното си и се наведе напред.

— Доста мислих върху настоящата ситуация. Всички знаят, че не съм много досетлив, но вие с Тес ми дадохте идея как Алекзандър и Хети могат да се съберат. Имам план.

Ник погледна приятеля си с учудване и тревога.

— И планът ти е?

— Да ги компрометираме! Както стана с теб и Тес.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА

Ник не знаеше дали да се смее или да изругае. Предложението на приятеля му беше едновременно шокиращо и жалко — типично за Рокуел! Вятърничав и ексцентричен. Но можеше и да свърши работа…

— Да не би да предлагаш това, което си мисля? — развеселено попита Ник.

Баронът разпалено кимна.

— Това е единственият начин. Ако се получи, следващата седмица Алекзандър ще е обвързан с Хети.

Ник, който обмисляше много по-обикновено разрешение — например мистериозно наследство, погледна приятеля си с възхищение.

— Скъпи друже… — най-накрая каза той като едва сдържаше смеха си, — в някои случаи интелектът ти наистина не е за подценяване!

— За това не знам… — замислено отвърна баронът, — но ако Алекзандър не се ожени скоро за Хети, ще стане истински непоносим. Ще се чувства ужасно, а аз не искам това.

— Е, след като имаш такова добро предложение, как да го пуснем в действие?

Рокуел поклати глава.

— Ами, помислих, че ти ще измислиш детайлите. Недосетлив съм, помниш нали? По-добре е ти да поемеш нещата оттук нататък.

Ник му хвърли изненадан поглед и не го свали, докато баронът не започна да се върти на стола си.

— Защо имам усещането, че ме манипулираш, за да изпълня плана ти вместо теб?

— Е, сега, Ник, стари приятелю, въобще не е така — запротестира Рокуел разгорещено. — Знаеш, че си много по-добър от мен в тези неща. Винаги си бил!

— Така е, нали? Този разговор ми разкри много неща, приятелю, и сега разбирам, че повечето от лудориите ни в миналото ги измисляше именно ти.

— Е, Ник — започна Рокуел, а очите му се смееха, — знаеш колко съм вятърничав — идеите трябва да са били твои.

При тези думи Ник гръмко се изсмя. Стана и каза.

— Дотук добре, но ако искаш да измъдря идея, която да разреши затрудненията на Алекзандър с Хети, ще трябва да ме оставиш насаме да помисля. Иди да се забавляваш.

Като мърмореше за нелоялни приятели, които те изоставят в момент на нужда, Рокуел най-накрая напусна кабинета на Ник. Като затвори вратата зад гърба му, Ник се усмихна и се върна при бюрото си. Дневникът го очакваше, но беше станало късно и скоро трябваше да се преоблече за вечеря и да се присъедини към другите. Рокуел го беше разконцентрирал, но преди да седне да си блъска главата за разни планове как да свърже Хети и Алекзандър, искаше да направи нещо друго.

Ник не се шегуваше, когато спомена на Тес да изпрати бележка на Авъри, в която да настоява всичките й принадлежности, както и тези на лелите й, да бъдат незабавно изпратени в имението Шерборн. Не виждаше защо Авъри да не ги изпрати — все пак нещата принадлежаха на дамите.