Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 147

Когато наближиха конюшнята, Никълъс каза.

— Ако някой попита, били сме да пояздим. Дневникът трябва да остане в тайна, докато реша какво да правя с него. И за Бога, искам баба ми да научи за него единствено от мен.

Тес кимна — беше напълно съгласна.

В конюшнята цареше оживление. Двама коняри побързаха да хванат юздите на конете им в мига, когато се появиха. Щом слязоха, Ник и Тес отидоха да търсят управителя.

Нейт Лангфорд, едър мъж с червендалесто лице, вече излизаше да ги посрещне. Поклони им се и когато Ник му каза, че иска да поговорят насаме, той ги покани в кабинета си. Стаята беше уютна, седла и кожи бяха разхвърляни насам-натам, а по стените имаше снимки на коне.

Ник и Тес отказаха на поканата да седнат. Нейт беше поласкан, но и малко разтревожен от ранното посещение на графа, стоеше зад бюрото си и нервно пристъпваше от крак на крак.

— Има един малък червеникавокафяв жребец с бяла звезда на челото до един от новите ми черни бегачи. Кога и откъде се е появил тук?

Нейт се смути от въпроса на Ник.

— Червеникав жребец с бяла звезда — промърмори той като почесваше глава с недоумение. — О, знам го — малкият дявол е с характер. Не знам откъде е, но една сутрин се появи в отделението, където е сега. Помислихме, че контрабандистите са го оставили тук по погрешка — знаете как си взимат коне, откъдето си поискат — сигурно са забравили откъде са го взели и са го оставили тук. Разпитах дали някой не знае нещо за животното, изчаках ден-два и поръчах на едно от момчетата да залепи съобщение с описание на коня в селото. Досега никой не е дошъл да си го потърси.

Ник погледна Тес. Обяснението на Лангфорд изглеждаше логично и тя се почувства малко глупаво за подозренията си по-рано.

Ник се обърна към Лангфорд.

— Може да свалите съобщението. Изглежда животното принадлежи на съпругата ми. Тя веднага си го позна. Името му е Фаярбол. Контрабандистите го откраднали от нея една вечер миналата седмица. Голям късмет е, че е попаднал в конюшнята ми.

След като разрешиха загадката около Фаярбол, Ник и Тес влязоха в имението. Вече привършиха закуската си, когато се появиха братята Рокуел и лелите; камериерката на лейди Шерборн съобщи, че госпожата се чувства все още доста изморена от вчерашните събития и ще се присъедини към тях по-късно следобед. Наближаваше пладне и Ник реши, че е време мъжете да подновят разузнаването си из тунелите.

На Тес й се струваше, че времето минава много бавно, но те се върнаха рано, Ник не искаше за дълго да се отделя от нея. По време на вечерята дамите бяха засипани с истории за неуспешното им проучване.

Ник трябваше да се откаже от идеята си да започне да чете дневника на дядо си и се посвети на много по-приятната задача да се люби с младата си съпруга. Направи го с такъв ентусиазъм, че когато се събуди на другата сутрин, Тес замаяно се усмихваше. Усмивката май щеше да остане целия ден върху устните й, защото след като се присъединиха към другите Ник обяви, че за днес мъжете ще се откажат от задачата си и ще останат при дамите.