Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 149

Когато останаха сами в кабинета му, Тес нежно каза.

— Лейди Атина е много разгневена заради брака ни, нали?

Ник се намръщи.

— Знаех, че така ще стане, но не очаквах да е толкова злобна. — Срещна разтревожения й поглед и продължи. — Надявам се, че не се обиди много от думите й?

— Но защо, след като и двамата знаем, че може да е истина?

— Мислиш ли, че е възможно да си бременна?

— Не мога да знам със сигурност толкова скоро — натъртено отвърна Тес. — Минали са едва десет дни след първата нощ в „Черното прасе“.

Изражението му омекна. Вдигна ръката й и целуна дланта. Вгледа се в очите й и дрезгаво каза.

— Понякога забравям колко отскоро се познаваме — времето ни завъртя в истинска вихрушка, нали, съкровище?

Тес бавно кимна, в гърлото й заседна буца. Нямаше значение дали го познава от десет дни или от десет години, съмняваше се, че ще го обича повече, отколкото сега. В много отношения той олицетворяваше мечтите на повечето девойки — чаровен и един от най-привлекателните мъже, които някога бе срещала. Някои може би намираха обстоятелствата около запознанството и брака им доста впечатляващи и не биха се поколебали да прекарат остатъка от живота си с мъж като Ник Талмъдж — дори и да не беше споменавал и една дума за любов. Беше се показал като благороден, стабилен мъж, дори снизходителен, и Тес не можеше да отрече, че е мил с нея и лелите й. Въпреки че се примири с брака си, все още й се искаше да се бяха срещнали при други обстоятелства. Бракът им щеше да бъде толкова по-сладък, ако знаеше, че Ник тайно се е интересувал от нея и не се е оженил насила.

Последните няколко дни се убеждаваше, че е твърде много да иска от него да я обича толкова, колкото я и желаеше, но не успя. Искаше не само името и тялото му — най-много искаше сърцето му…

Когато Тес не отговори веднага, той стисна ръката й.

— Не съжаляваш за брака ни, нали?

Тя се усмихна и поклати глава.

— Не. Просто си мислех как ли щяха да се развият нещата, ако се бяхме срещнали при други обстоятелства…

Ник дяволито се усмихна и я притегли в прегръдките си.

— Искаш да кажеш, ако те бях видял някоя вечер в Амък?

Тя кимна. С широко отворени очи се вгледа в прекрасните му черти. Дишането й се учести от израза в закачливите му очи и попита.

— Какво щеше да направиш тогава?

— Ами… — каза бавно той и потри устни о нейните — щом откриех коя е очарователната малка госпожица с огнените къдрици щях да изпадна в див гняв.

— Защо? — запита тя леко разтревожена.

— Защото щях да се ядосам като разбера, че единствената жена в цяла Англия, която най-накрая е привлякла вниманието ми, е една от онези Мандъвил! Щях да съм вбесен от номера, който съдбата ми е изиграла.

Въпреки закачката в думите му, Тес продължаваше да чувства тежест в гърдите.

— Толкова много ли ме мразиш, както и семейството ми? — прошепна тя.

Ник я притисна до себе си.

— Тес, малко глупаче! Луд съм по теб и когато те държа в прегръдките си, омразата е последното нещо, за което се сещам.