Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 144

Кожата й настръхна, когато той плъзна ръка и погали задника й. Тес със задоволство почувства как Ник отново се възбужда, усещаше твърдия му член между бедрата си.

— И след като… — промърмори Ник, устните му едва докосваха нейните — вече е твърде късно да направим нещо за дневника тази вечер… предполагам, че трябва да си намерим с какво да се занимаваме до сутринта…

Устните му се впиха в нейните и тази вечер Тес вече не се сети за дневника. Както и енергичният й и ненаситен съпруг.

Призори обаче Ник нежно събуди Тес. Тя замига сънено, изненадана да го види напълно облечен.

— Кажи ми пак за дневника, съкровище — прошепна той. — Зад кой точно камък е скрит.

— Ще дойда с теб — нетърпеливо заяви тя, отметна косата от лицето си и понечи да стане от леглото. — Изчакай само минута да се облека.

— Не. Не искам да стъпваш на онова място преди да съм сигурен, че е безопасно. Сега отговори на въпроса ми. Ще отида и ще се върна преди някой да е забелязал отсъствието ми.

Тя не му обърна внимание.

— Няма да идваш с мен! — строго каза той, когато тя започна да облича муселинената си рокля на райета.

— Напротив — уверено отвърна съпругата му. — В противен случай няма да ти кажа кой е камъкът. Въпреки че… — добави тя, докато връзваше косата си с панделка — ако искаш да прекараш няколко часа в разрушаване на камината, нямам нищо против.

— Някога били ли са те като дете? — попита той застрашително.

Тес мило му се усмихна, надигна се на пръсти и го целуна по брадата.

— Разбира се, че не. Мислеха, че това ще разстрои нежната ми натура.

Не обърна внимание на смръщеното му изражение, сложи вълнен шал около раменете си и каза.

— А сега да вървим!

Избързаха надолу по стълбите, но Тес изведнъж се спря и невинно погледна Ник.

— Може би ти ще водиш към конюшните. Боя се, че не знам къде са.

Ник сдържа смеха си, разбра, че не може да й се сърди за дълго. Със закачлив блясък в очите той промърмори.

— Радвам се, че и аз мога да бъда полезен с нещо.

Тес се изчерви като си спомни колко безспорно добър беше в леглото. Като че ли правилно разбрал причината, той нежно каза.

— Полезен освен за това, за което си мислиш.

Тес погледна встрани, не можеше и за миг да издържи на подигравателните пламъчета в очите му. Прокашля се.

— Не трябва ли вече да тръгваме?

Ник се засмя и се отказа да я дразни. Взе ръката й.

— Добре, както желае госпожата.

Конюшнята се намираше в една дълга постройка недалеч от имението. По размерите й личеше, че графът има много коне и това се потвърди, когато влязоха и Тес забеляза дългата редица от просторни отделения. Като заклет любител на конете, мирисът на сено, коне и кожа й се стори опияняващ.

— О, прекрасни са, нали? — възкликна тя и се приближи да погали наведената глава на една червеникавокафява кобила.

— И аз така мисля — отвърна Ник, като се оглеждаше да види дали някой от конярите не е наблизо. Почти се беше съмнало и не се изненада, когато едно сънено момче бързо се приближи към него.

— Милорд, не ви очаквахме — изплашено промълви то. — Да повикам ли управителя?