Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 143

Продължиха да говорят за тунелите, контрабандистите и за това, което Ник и братята Рокуел възнамеряваха да правят на другия ден. Въпреки че им беше много приятно да си бъбрят, беше станало доста късно и скоро се разотидоха по стаите си.

Чувството, че е съпруга на Ник беше ново за Тес и когато той пожела лека нощ на останалите и я последва в стаята й, тя не можа да скрие червенината по бузите си. Сърцето й биеше силно, докато го наблюдаваше как затваря вратата, обръща се и се обляга на нея.

— А сега… — каза той нежно, с блясък в очите, който накара сърцето й да забие още по-бясно, — ето го моментът, който очаквам, откакто напуснах леглото ти тази сутрин.

Дръпна я в прегръдките си и я целуна страстно.

— Господи! — каза той допрял устни до нейните. — Липсваше ми, съкровище — май започнах да усещам нуждата от меден месец.

— О! — замечтано промърмори Тес, мислите й бяха замъглени, устните й пареха от целувката му. — И защо така?

— Защото… — започна той, сложи ръце на бедрата й и я потри о твърдия си член — можем да лежим в леглото през цялото време и да се любим. Никаква баба. Никакви лели. Нито чичовци. Само ти и аз… и едно легло, много голямо легло, с най-мекия матрак, който може да се купи в кралството — наведе се и отново я целуна. За известно време дневникът съвсем изчезна от мислите й.

Спомни си за него доста по-късно, след като Ник й показа колко му беше липсвала. Лежаха по средата на леглото й, а тя дори не си спомняше как се бяха озовали там. Изведнъж се надигна и го погледна ужасено.

— О, Господи! Пак забравих.

— О, и какво пак си забравила? — лениво попита той, твърде изтощен и задоволен, за да обърне сериозно внимание на думите й.

— Дневникът! — възкликна Тес. — Забравих да ти кажа за дневника, който открих зад един камък от камината в спалнята ми в кулата.

Дневникът на дядо ти!

Отне й няколко минути да му разкаже цялата история, като Ник нетърпеливо я прекъсваше с въпроси. Когато свърши, предишното му задоволство се беше изпарило и той я гледаше намръщено.

— Защо, по дяволите, не ми каза по-рано? — настоя той рязко и прокара трепереща ръка през косата си. — Разбирам защо не каза нищо тази вечер — добави Ник по-спокойно. — Всъщност доста умно от твоя страна. По дяволите! Трябваше да ми кажеш преди няколко дни — погледна я мрачно и извика. — Знаеш ли колко важен може да е този тефтер? Ако наистина е дневникът на дядо ми. По дяволите, Тес! Трябваше да ми кажеш много по-рано.

— Ами, боя се, че имах други работи на главата — троснато отвърна тя. — Едва не ме убиха, върнах си паметта… омъжих се за теб, любихме се — ей такива неща.

Настроението му мигновено се промени, раздразнението изчезна от лицето му и той се засмя. Тес го погледна несигурно.

— Ммм… да, мисля, че разбирам как тези неща могат да отвлекат вниманието на някого.

— Да, предполагах, че ще разбереш като се замислиш за минута — отвърна Тес като едва си пое въздух.