Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 141

Там долу напълно бяха изгубили представа за времето и едва когато стомахът на Ник изкъркори от глад, той разбра, че трябва да е станало доста късно. Баронът погледна джобния си часовник, който показваше доста след девет — бяха се лутали из тунелите повече от шест часа.

Ник им предложи да спрат проучването и обезсърчени се върнаха в главното помещение на мазето. Изминалите часове не бяха напълно пропилени — успяха да маркират кои тунели са без изход и намериха неоспорими доказателства, че проходите се използват отдавна. Подът беше изтрит и утъпкан, а бандитите бяха оставили празна бутилка от вино, няколко малки свещи и въжета.

Изследването на тунелите не се оказа толкова лесно, колкото му се струваше в началото и докато яздеха обратно към имението, Ник реши, че утре рано ще се върне и ще се опита да открие тунела, по който бе минал нападателят му онази нощ. Подземията бяха като къртичи лабиринт и нищо чудно, ако бандитите се бяха подсигурили с много и различни тунели за бягство в случай, че някой ги завари в скривалището им.

Стигнаха в имението към десет часа изморени и гладни. Никълъс веднага нареди на Билингам да уведоми баба му и Тес, че всички са се върнали невредими. Освободи Джон и се погрижи да настани удобно братята Рокуел по стаите им.

След като изпълни задълженията си на домакин, Ник се оттегли, за да се изкъпе и преоблече. Горещата вана, която го чакаше в стаята му, малко го пооживи. Изяде пълна чиния със сандвичи и изпи една-две чаши портвайн, но мисълта, че скоро щеше да види прекрасната си съпруга, му вдъхна най-много сили.

Въпреки късния час и факта, че баба му си лягаше рано, Ник не се изненада като видя четирите дами да ги чакат нетърпеливо в синия салон. Бомбардираха ги с въпроси веднага щом влязоха.

Никълъс се засмя и вдигна ръка.

— Моля, въпросите един по един.

Тес стоеше зад баба му, сложила ръце на облегалката на стола.

— Нямаше ви ужасно дълго време — каза тя меко, в очите й се четеше радостта, че го вижда. — Баба ти се поболя от тревога.

Ник се усмихна и се приближи до Тес, вдигна ръката й и я целуна.

— А ти, съкровище? — промърмори той. — Ти тревожи ли се?

Тес се изчерви и не смееше да го погледне.

— Разбира се, че не. Всички знаят, че дяволът се грижи за своите хора.

Палас се изсмя.

— Много добре, детето ми! Но стига вече с това — кажете ни какво открихте.

Никълъс ги погледна със съжаление.

— Почти нищо. Разбрахме само, че ще ни трябват няколко дни, за да обходим всички тунели, които излизат от главното помещение на мазето. Там долу е като къртичи лабиринт. Контрабандистите сигурно използват мястото от десетилетия.

— Никога не бях виждал подобно нещо — прибави Рокуел. — Трябва да има няколко десетки тунели. Някои са свързани, други не. Някои продължават до безкрайност, други са дълги по-малко и от сто крачки и внезапно свършват.

— Нищо чудно — каза Палас и погледна Никълъс. — Някои от най-старите тунели са построени, за да осигурят бягството на свещениците и католиците по времето на Корнуел. Бащата на Бенедикт веднъж ми разказа, че били разклонени, за да объркват. И ако, както казваш, контрабандистите ги използват сега, те без съмнение са ги умножили.