Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 140

Когато свърши, ясно личеше, че Палас е ужасена от това, което чу и много разтревожена за Ник.

— И сега Ник е отишъл да проучва тези тунели?

Тес кимна, надяваше се, че е постъпила правилно като й е казала всичко и й се искаше да може да смекчи напрегнатото изражение върху лицето на Палас.

Възрастната дама си пое дълбоко въздух като се опитваше да запази хладнокръвие.

— Знаех си, че трябваше да наредя да разрушат тези проклети тунели преди години.

— Вие знаете за тунелите? — изненадано попита Тес.

Палас леко се усмихна.

— О, да, скъпа моя, знам за тези тунели… — думите останаха да висят във въздуха, но после, сякаш отърсила част от страха си за Никълъс, тя оживено продължи. — Е, изглежда не можем да направим нищо засега — Ник знае как да се грижи за себе си. И след като господата изглежда са ни изоставили за известно време, предлагам, дами, да ви разведа из къщата — това, надявам се, ще ни разсее — завърши тя и с тъжна усмивка погледна Тес.

Когато всички станаха, Палас поклати глава.

— Струва ми се това е доста странен начин да си прекараш медения месец! Но след като бракът ви като цяло е необикновен, въобще не съм изненадана, че съпругът ти е тръгнал да преследва някакви контрабандисти, вместо да глези очарователната си съпруга. — Усмивката й изчезна и тя въздъхна. — Толкова се надявах, че Ник вече е надживял тези глупости и че като се уволни от армията ще престана да се тревожа за него. Но изглежда съм грешала. Е, няма какво толкова да му мислим — той винаги прави каквото си намисли — взе ръката на Тес и я стисна. — Хайде ела, скъпа, сега, когато имението Шерборн ще е твое, мисля, че мястото ще ти допадне — знам, защото така стана и с мен.

Палас се опитваше да поддържа приятен разговор и Тес знаеше, че иска да я разсее от мислите за Ник и опасността, на която е изложен. Точно заради това се опита да се съсредоточи върху думите на Палас. Но докато вървяха по дългите коридори на огромното имение, следвани от Хети и Мег, мислите на Тес непрекъснато се връщаха към съпруга й… Какво ли правеше сега? Дали контрабандистите са се върнали?

В този момент Ник държеше положението в свои ръце. Слугите бяха заети да опаковат и прибират нещата си, за да затворят кулата, както беше наредил. Джон Лайдлоу се присъедини към малката им група и въоръжени с револвери и фенери, четиримата мъже нетърпеливо слязоха в мазето на проучване.

Тунелите се оказаха доста по-дълги и оплетени, отколкото Ник предполагаше. Още в началото решиха, че най-добре ще е да останат заедно в случай на неочаквана среща с контрабандистите. Така няколко часа безрезултатно се лутаха от един тунел в друг. Някои завършваха внезапно с тухлена стена; други бяха малки, по-небрежно изградени и се разклоняваха в няколко посоки. Понякога, след като дълго бяха обикаляли, се озоваваха там, откъдето бяха тръгнали. Това място, раздразнително си помисли Никълъс, е като проклет лабиринт!