Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 135

За първи път му се стори, че това, което го привлича към Тес може да е нещо по-трайно и здраво от обикновена страст към тялото й. Май беше стигнал до фаталната точка и се беше влюбил в нея… Мисълта му се стори невероятна и плашеща. Любовта правеше хората слаби и уязвими; единият ставаше напълно безпомощен пред желанията на другия. Ами ако любовта му не беше споделена… Едва преглътна. Не искаше никога вече да преживява агонията, която изпита, когато Мериан се омъжи за друг. И въпреки че нямаше опасност Тес да стане жена на друг, можеше ли да понесе несподелената любов до края на живота си? Май не. Изражението му стана сериозно. Щеше да накара Тес да го обича. А досега какво беше направил по въпроса? Нищо. Беше я изнасилил и отвлякъл. Обяви я за лъжкиня. Държеше я като затворничка само за собствените си плътски нужди.

„Но аз я обичам“, помисли си отчаяно той и знаеше, че е истина. Обичаше я още от момента, когато погледите им се срещнаха в салона на „Черното прасе“. Как иначе можеше да обясни решителните си действия оттогава? Само мъж, завладян от силни емоции би направил това, което той направи.

Надигна се леко, за да погледне лицето й. Изражението му омекна и усети огромно удоволствие само да я гледа, да знае, че тя е негова, негова съпруга. След като нежно я целуна по челото, отново легна до нея и заспа.

Събуди се призори, тялото му копнееше за нея. Протегна се към Тес и бавно, с нежни ласки, я събуди. Когато най-накрая проникна в нея, когато телата им се сляха, избухна такава страст и нежност, че Тес остана изненадана. Той сигурно изпитва…, помисли си тя, когато сънят отново я налегна, … нещо повече към мен отколкото обикновена страст.

Когато се събуди след няколко часа, разочаровано разбра, че е сама в голямото легло. Със сънлива усмивка се протегна като котка и усети леки, но приятни болки на някои места по тялото си и че все още беше облечена в лилавата нощница и прозрачния пеньоар. Спомни си точно как Ник бе откопчал всяко едно копче и това, което последва. Изчерви се и силно притисна меката материя до себе си като си представи, че устните му се плъзгат по кожата й.

Решително отблъсна еротичните си видения и позвъни за прислужник.

Слезе долу към обяд и срамежливо, но нетърпеливо потърси съпруга си. Червено-златистите й къдрици бяха вързани високо с копринена панделка от същия плат като теменуженолилавата й муселинена рокля, излъчваше топло сияние, бузите й леко розовееха, а очите й блестяха като скъпоценни камъни.

Никълъс си помисли точно това, когато тя надникна в кабинета му миг по-късно. Прииска му се да я сграбчи в прегръдките си и да целуне сладките й устни, но изруга наум за ненавременното й появяване. Последното нещо, което искаше тя да види, бе издрасканото и насинено лице на Александър! Нито искаше да й дава обясненията, за които беше сигурен, че тя ще настоява. Като се надяваше да я задържи на вратата, той побърза да се приближи до нея, но беше твърде късно.