Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 134

Но Ник беше твърде близо, на ръба, и когато тя го обгърна и пръстите й напипаха набъбналия му член, той не можа повече да се сдържи. Хвана ръцете й, вдигна ги над главата й и проникна в нея. Тя опита да му се изплъзне, но той промърмори, допрял устни в нейните.

— Не, съкровище. Някой друг път ще те оставя да правиш каквото искаш — сега не мога повече да чакам. Трябва да те имам сега!

Тя беше толкова стегната, гореща, толкова хлъзгава, че Ник потрепера от пълното еротично удоволствие, което го погълна като проникна още по-надълбоко в нея. Изрева като усети тясната й гореща вагина да обгръща натежалия му член и здраво стисна китките й. Езикът му изпълваше устата й, докосването до меката кожа го възбуждаше и го отнасяше по-близо до желаното освобождаване.

Нетърпелива да достигне до първичното усещане, което преследваше Ник, Тес се вдигна нагоре. Беше до крайност изпълнена от него, изопната до скъсване. От звуците на удоволствие, които Ник издаваше всеки път щом проникнеше по-дълбоко в нея, вагината й се свиваше и изтръпваше.

Когато почувства първата вълна на оргазма, Тес копнееше да го докосне, да сподели удоволствието си. Но всичко, което можеше да направи, докато вълните на екстаза преливаха в тялото й, бе да го целува страстно, както и той нея и да го обгърне силно с крака, за да може членът му да проникне още по-надълбоко в нея.

Ник потрепера, усети пулсиращото й тяло и най-накрая се отпусна и позволи на всичката си страст да се излее. Пусна китките й и прокара ръце по бедрата й, като буйно се движеше в нея и достигна екстаза, за който толкова копнееше. Простена тихо и триумфално, когато се изпразни в нея.

На Тес не й се искаше да помръдва, затова остана неподвижна под него, замаяна от силата на емоциите, които изживяваше в прегръдките му. За първи път разбра колко мощна сила е страстта… защо някои жени рискуват всичко, а мъжете убиват заради нея.

Въздъхна от удоволствие, когато Ник я притегли към себе си и я целуна по слепоочието. Тялото му, притиснато до нейното, беше топло и тя нямаше нищо против да лежи така в нежната му прегръдка, положила глава на широкото му рамо.

За няколко минути настана тишина, но после Ник се обади.

— Повече ми харесва да си моя съпруга, отколкото любовница…

— О? И защо? — попита тя сънливо.

— Защото… — дрезгаво започна той и отново я целуна — вече не трябва да напускам леглото ти, след като свършим да се любим — мога да те имам където и когато си поискам.

Тес леко се стегна, думите му не бяха това, което очакваше да чуе, но не се изненада. Това, че Ник я желаеше, винаги е било явно.

Не й се искаше да се тормози за обстоятелствата около брака им, отпрати съмненията си и се прозя. Беше негова съпруга и го обичаше. Щеше да се хване за това и да се надява, че като носи името му и — Тес весело потрепера — а защо не и детето му, това ще я задоволи за дълги години напред.

Ник също мислеше за дете и Тес би се изненадала, ако разбереше, че той не искаше тя да забременява веднага. Сам не можеше да проумее този обрат. Та нали точно за това толкова спешно си търсеше съпруга — за да осигури наследник. Но не искам все още да я деля с никого — дори и с моя плът и кръв!