Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 137

— Съжалявам, Тес, че не успях да хвана проклетника.

— О, не си виновен — възкликна Тес с топъл блясък в очите. — Сигурна съм, че си направил всичко по силите си, за да го хванеш.

За няколко минути в стаята настъпи тишина. Обнадеждена, Тес погледна Алекзандър.

— Успя ли да разпознаеш нещо в него? Знам, че е било тъмно, но по време на борбата нищо ли не видя?

Алекзандър сви рамене.

— Не каза името си, ако на това се надяваш. Беше силен, висок и широкоплещест. Когато го зърнах на светлината от фенера на Рокуел, забелязах единствено, че е облечен като джентълмен.

Тес затаи дъх. Обърна се към Никълъс и промълви.

— Описанието много прилича на това, което Роуз даде за моя нападател в събота.

Ник кимна.

— Ако сме прави, че бандата контрабандисти, които използваха кулата, стоят зад тези нападения, можем съвсем правилно да предположим, че това е същият мъж.

Тес болезнено преглътна.

— Изглежда доста последователен, нали?

Ник отново кимна, отчаяно му се искаше да спести на Тес тези ужасни новини. Тя неловко се усмихна.

— А като си помисля, че смятах живота си за скучен и монотонен и се дразнех от ежедневието… — Въздъхна. — Бих дала всичко, за да си върна това ежедневие.

Със закачливо пламъче в очите Ник хвана ръката й. Целуна я и каза.

— Като имам предвид желанието ви, мадам, ще се опитам да бъда един обикновен съпруг!

Алекзандър и Рокуел се засмяха, дори и Тес успя да се усмихне.

— Не мисля, че би могъл да си обикновен, дори и да опиташ — остро отвърна тя.

— Благодаря все пак.

Ник придоби сериозно изражение и се върна на темата. Четиримата седнаха около бюрото. Скоро разговорът им бе прекъснат от почукване на вратата. Ник бързо стана. Останалите ясно чуха гласа на Хети.

— Извинете, че ви безпокоя, графе, но камериерката ми каза, че баронът и брат му са пристигнали тук рано сутринта — още преди да сте станали… Извиняваме се, че се месим в личните ви работи, но предвид положението, с Мег се чудехме, дали има някаква належаща причина за изненадващото им появяване толкова рано.

Докато Ник се чудеше как да отпрати двете дами, Тес тихо промълви зад гърба му.

— Те трябва да знаят. Замесени са колкото и всички нас.

Ник въздъхна и покани дамите да влязат. Едва бе затворил вратата, когато Хети уплашено извика.

— О, Алекзандър! Скъпи мой, какво ти се е случило?

Като че ли бяха сами в стаята, Алекзандър стана и я пресрещна. Взе ръцете й и целуна меките й длани.

— Не се плаши — промърмори той. — Не е нещо сериозно. Само леки драскотини от някакъв звяр.

С треперещи пръсти тя докосна издраното му лице, изражението й показваше дълбоките й чувства.

— Само не ми говори, че обикновен хищник… — каза тя като търсеше погледа му — ти е направил това.

Тес остана с отворена уста при очевидната нежност между тях и начина, по който телата им почти се докосваха. Почти случайно забеляза удовлетворението по лицето на Рокуел и доволната усмивка на Мег. Кога ли е станало това, запита се Тес. Алекзандър и Хети?

Хети като че ли усети погледите на останалите, изчерви се и се отдръпна от Алекзандър.