Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 110

— Какво има? — прошепна Никълъс.

Бяха запалили малка свещ, която да осветява пътя им и на мъждукащия пламък Никълъс прочете несигурността по лицето на барона.

— Какво има? — попита той отново.

Том се намръщи.

— Работата е там, че не знам точно коя стая е на Тес, нито къде спят лелите. — После се усмихна. — Знам само, че етажът е този.

Ник изръмжа, не му хареса идеята да претърсва дузина спални.

— Мислех, че мястото ви е познато.

Баронът шокиран го изгледа.

— Не и спалните на дамите!

Като възпря желанието да го стисне за врата, Никълъс мрачно каза.

— Много добре, тогава ще трябва да се разделим и да проверим всяка стая.

Той грабна свещите им, запали ги и им ги върна.

— И за Бога, бъдете тихи. Ако ти намерите, гледайте да не ги изплашите и да започнат да крещят.

За късмет, не се наложи дълго да търсят. Втората врата, на която попадна Ник, се оказа заключена. Сигурен, че бурята ще го прикрива, той я блъсна по-силно с рамо и тя зейна. Като влезе в стаята откри две много изплашени дами, сгушени върху голямото легло. Сложи пръст на устните си и прошепна:

— Моля ви, тихо. Няма да ви сторя нищо лошо. Лорд Рокуел и брат му са с мен и ще се погрижим за безопасността ви.

По-младата от двете впери виолетовите си очи върху лицето му и каза разтреперано.

— О, благодаря ти, Боже! Тес е стигнала Лондон. Бяхме толкова разтревожени.

Никълъс се намръщи. Племенницата Тес била стигнала Лондон? За първи път чуваше такова нещо. Направи знак на дамите да останат на местата си и излезе да потърси двамата господа. Намери ги в дъното на коридора.

— Мисля, господа, че имаме друг проблем. Елате и вижте сами.

Жените си бяха наметнали вълнените шалове. При вида на по-младата от тях лицето на Алекзандър се отпусна. Подаде свещта си на барона, бързо се приближи към нея и я притисна до гърдите си, като че ли в стаята бяха само двамата. Зарови устни в светлата й коса и прошепна.

— О, Хети, моя любов! Никога повече не ме плаши така! Най-много се тревожех за теб. Когато днес не ни пуснаха да влезем знаех, че нещо се е случило. Добре си, нали?

Дори и на слабата светлина от свещта се видя как Хети се изчерви.

— Алекзандър! Знаех си, че ще дойдеш! И си бил прав да се тревожиш — Авъри ни направи затворници в собствения ни дом. Замина за Лондон и остави този звяр Лоуъл и ужасно гадния си камериер да се разпореждат с имението. Беше непоносимо! Заключени сме в тази стая от сряда. Не пускаха дори камериерките ни. Никога през живота си не съм била толкова бясна и уплашена!

Никълъс наблюдаваше сцената между двамата с интерес. Вятърът в тази посока ли духа? — запита се той. Но бързо прогони от мислите си сърдечните увлечения на Алекзандър.

— Преди малко казахте, че Тес трябва да е стигнала Лондон, какво имахте предвид?