Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 108

Внезапно се чу трясъкът на гръмотевица и Тес подскочи. Трополенето на дъжда се усили и тя разбра, че е била достатъчно умна да се откаже от идеята да побегне веднага. Все някак щеше да преживее нощта, а на сутринта, когато кажеше истината на Никълъс, той несъмнено щеше с радост да я изпрати да си върви.

Болката в сърцето й беше по-силна от всяка друга болка, която някога бе изпитвала през живота си. Лежеше и наблюдаваше бавно умиращите пламъци на огъня. Тя обичаше Никълъс Талмъдж! Това беше неоспорим факт и обясняваше толкова много, особено лекотата, с която се остави да бъде прелъстена от чара му. Дори онази първа нощ… нима толкова внезапно се беше влюбила в него?

Беше страшно да си помисли, че щом бе видяла изтънчените му черти, щом бе погледнала в онези омагьосващи черни очи, се беше влюбила безумно в него. Но точно така и стана, болезнено си помисли тя. Щом го погледна, почувства привличане, почувства го, както не й се беше случвало с никой друг мъж преди. Това признание я изпълни с болка.

С всеки друг мъж, въпреки жалките обстоятелства на първата им среща и нейните последствия, имаше шанс да намери щастлив край, но не и с графа на Шерборн. Не и Мандъвил с Талмъдж! Между семействата им зееше прекалено дълбока пропаст от времето, когато дядо му беше избягал с нейната баба.

Дневникът! Сигурно е бил на Бенедикт Талмъдж. А жената, за която пишеше толкова страстно трябва да е прабаба й Тереза. Тя въздъхна. Това не променяше нищо. Както й любовта й към внука на Бенедикт.

Тес стисна очи, за да спре сълзите си. Преглътна трудно и болката в гърлото извика спомена за неприятното нападение. Беше почти благодарна за напомнянето — така мислите й взеха друга посока. Печално си призна, че й е по-лесно да мисли за неуспешния опит да я убият, отколкото за нещастните безкрайни дни, които я очакваха без Никълъс.

Защо някой се беше опитал да я убие? Тес се намръщи. Виждаше й се глупаво. Тя нямаше врагове. Освен може би… Възможно ли беше нападателят й да е бил Авъри? Малко вероятно. Той искаше да се ожени за нея, а не да я убива! Освен това с Никълъс го бяха видели да отива към Лондон във вторник… Дали не я беше забелязал и след това проследил? Сърцето й бясно заби. След като се е навъртал насам и е открил как съм се обезчестила дали просто не е решил да ме убие, опитвайки се да скрие срама ми? Срамът й не би го заинтересувал, той искаше само наследството й! Дали не беше измислил някакъв план да се добере до парите, ако тя умре? Тес сбърчи нос. Това не изглеждаше твърде правдоподобно. Парите идваха от семейството на майка й. Ако тя умреше, по документи наследството й щеше да се разпредели между лелите Мандъвил и чичовците Рокуел. Бракът беше единственият акт, чрез който Авъри можеше да сложи ръка на парите й.