Читать «Игра на съдбата» онлайн - страница 106

Със замечтан поглед Тес го проследи като се приближи до Томас и другите слуги. Няколко минути разговаря с тях и след един последен, дълъг, разтапящ поглед към нея, излезе. Присъствието му беше заглушило чувствата й на ужас и отчаяние, а топлото усещане за закрила и нежност си отиде с него…

Тес преглътна и болката в гърлото й я накара тихо да изстене. Сара веднага се озова до нея и й подаде още топло мляко.

— А сега, мис, починете си. Господарят се погрижи за всичко, така че вие не трябва да се тревожите.

Тес беше твърде изтощена от следобедното изпитание, за да възрази, затова се отпусна на дебелите възглавници. Не искаше да мисли за това, което току-що й се беше случило. Нито да се опитва да отгатне кой се бе опитал да я убие и защо. Вратът непоносимо я болеше, както и главата, и тя затвори очи, за да избяга от болката. Топлината на огъня, приятелските гласове наблизо, брендито — всичко това й помогна да заспи. На сутринта, помисли си тя сънливо, всичко това ще е само сън…

Но се събуди не на сутринта. Събуди се изведнъж, малко след полунощ, по средата на най-ужасния кошмар, който можеше да си представи. В мига, когато си отвори очите, паметта й я засипа като лавина.

О, Боже! Тя си спомни! Всичко! Авъри. Писмото на чичо й. Лелите й. Бягството. Контрабандистите. О, Боже! Лелите й. Какво ли се беше случило с тях? Не смееше дори да си помисли каква е съдбата им.

Затвори очи от болка, когато си спомни за собствената си съдба. Беше напуснала имението Мандъвил като невинна девойка, избяга, за да не бъде обезчестена от мъжа, когото ненавиждаше… а сега, някакви си пет дни по-късно, се събуждаше и откриваше, че вече не е девствена и макар и неохотно бе станала любовница на един от омразните графове на Шерборн. Беше обезчестена и унижена! За неин огромен ужас, тя разбра и нещо друго, което през последните няколко дни се беше промъкнало в ъгълчетата на съзнанието й — боеше се, че е влюбена в мъжа, който я беше докарал до това жалко състояние! Мъжът, който се беше заклел, че никога няма да се ожени за нея — независимо от това коя е. В краен случай, мрачно си помисли тя, докато лежеше в тъмната кухня, поне Авъри й беше предложил брак!

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

С връщането на паметта й и срамът, който изпита като разбра какво се беше случило през последните няколко дни, първият инстинкт на Тес беше да побегне. Да избяга колкото се може по-бързо и по-надалеч. Но скоро разбра, че няма къде да отиде.

Не можеше да се върне в имението Мандъвил, нито при чичовците си, защото репутацията й беше съсипана и не искаше да ги забърква в скандал.

Но се налагаше да се погрижи за лелите си, дори и след като нейният живот бе опропастен. Беше решена да настани Хети и Мег някъде на сигурно, далеч от машинациите на Авъри.