Читать «Маската на Локи» онлайн - страница 4

— Би могъл да ги убедиш, братовчеде.

— Да те последват?

— Да, за Бога!

— И какво по-точно ще правите?

— Ще превземем гробницата…

— Ха, ха, ха. Братовчеде, Йерусалим вече е в ръцете на християни. Планината, гробницата и старият храм на Соломон са наши. Какво друго смяташ да плениш — в знак на покаяние?

— Ами аз…

— Огледай се, приятелю! С какви средства разполагаш?

— Ами… Само с това, което нося на гърба си.

— А у дома?

— Моята семейна чест. Родов герб, датиращ отпреди Шарльоман. Приходи от седемдесет хиляди акра от най-плодородната орлеанска земя, дарени от стария крал Филип в годината, когато се спомина.

— Нещо, което да ти принадлежи?

— Вярна съпруга — отвърна Бертран.

— Нещо наистина ценно?

— Ами, няколко парцела…

— Колко, по-точно?

— Три хиляди акра.

— Свободни от дългове?

— Да, от баща ми са.

— Готов ли си да ги заложиш като гаранция?

— Като гаран…? За какво? — подскочи французинът.

— Като залог, братовчеде. Орденът ще ти заеме пари, с които да наемеш рицари и войници, да купиш коне, оръжие и продоволствие. В замяна обещаваш да ни върнеш всичко… плюс една малка лихва.

— Лихварството е грях!

— Живеем в трудни времена, братовчеде.

— Колко ще ми дадете?

— Предполагам, че Орденът ще може да ти отпусне 36 000 пиастра. Това се равнява на 1 200 сирийски динара.

— Какво прави това в пари?

— Петдесет пъти по толкова бяха необходими да бъде подкупен убиецът на един сарацински цар. Като си помисля какви суми от дарения за успокояване на гузна съвест натрупахме ние, тамплиерите, и останалите Ордени, след като в Англия Хенри отстрани Бекет — най-обикновен духовник… А този тук уби цар!

— Значи тези динари ще ми купят хора, коне… и преданост?

— Всичко, от което се нуждаеш.

— А какво общо има с това моята земя?

— Ще трябва да върнеш заема заедно с лихвите веднага, щом продадеш плячката от битката. Ако не го сториш, твоята поземлена собственост във Франция преминава в наши ръце.

— Но аз ще платя.

— Разбира се, че ще платиш. Така че, за земята няма никаква опасност, нали?

— Не, мисля, че няма… Ще приемеш ли думата ми на християнин и рицар? Дума, дадена пред Бога?

— С удоволствие ще я приема, братовчеде. Но моите господари от Ордена се нуждаят от документи. Нали разбираш, ако умра, трябва да има нещо, с което да уредиш отношенията си с Ордена на тамплиерите.

— Разбирам.

— Добре, тогава. Ще наредя да подготвят нужния документ. От теб се иска само да го подпишеш.

— И тогава ще получа парите?

— Е, не веднага. Първо ще пратим вестоносец до Йерусалим с молба за благословия от Жерар дьо Ридфор, който е тукашният Магистър на братството.

— Ясно. Колко време ще отнеме това?

— Около седмица дотам и обратно.

— И къде в тази враждебна земя ще се храня и спя през това време?

— Тук, разбира се. Ще бъдеш гост на Ордена.

— Благодаря ти, братовчеде. Думи на истински нормандец.

Алоа дьо Медок се усмихна.

— Няма за какво да ми благодариш. Тъкмо ще имаш време да си почистиш ботушите.

* * *

Масата в покоите на Жерар дьо Ридфор, Магистър на Ордена на тамплиерите, беше дълга седем аршина и широка три. Но дори тя заемаше съвсем скромно място в една от стаите, заделени за Магистъра в Йерусалимската крепост.