Читать «Маската на Локи» онлайн - страница 3
Роджър Зелазни
Подобно на своя братовчед, тамплиерът носеше бяла туника, но от тънка ленена материя. И също като Бертран имаше кръстоносна качулка от стоманени халки, но те бяха леки като дантела, от най-фината стомана, изработена от майсторите в Дамаск.
Алоа отстъпи назад и даде знак на сарацинчето, което отговаряше за чистотата на залата за приеми. Момчето също носеше ленени панталони и риза — признак за богатството на крепостта, която можеше да си позволи да облича така дори прислугата, — ботушите му бяха от мека антилопова кожа, а на главата си имаше чиста чалма.
Алоа го срита:
— Донеси парцали и вода, момче! Изчисти тези лайна от пода! И запали сандалово дърво до прозореца, за да прочисти въздуха!
— Да, господарю! — Момчето се втурна към вратата.
— И така, Бертран, с какво могат да ти помогнат антиохийските тамплиери?
— Моят епископ ми възложи да извърша покаяние в Свещената земя. Но аз смятам да извърша едно величаво дело.
— Но прославящо Бога, надявам се.
— Разбира се, братовчеда. Но съм затруднен. Всичко е толкова скъпо: плаването с кораб от едно безопасно пристанище до друго, схватките с банди неверници… Само да прекося морето и да стигна Утремер, се оказа достатъчно да изчерпи силите ми.
Алоа се усмихна съчувствено, отново потупа по рамото своя роднина и го побутна към креслото от ливански кедър. Поне задникът на недодялания мъжага бе достатъчно чист, а наметалото щеше да запази дървената облегалка от брънките на ризницата.
— С колко души потегли?
— Четирийсет конни рицари, до един изпитани в боя нормандци, неустрашими воини.
— Екипировка?
— Коне, оръжие и ризници, храна и вино, каруци за плячката. — Тук Бертран се ухили широко и се разсмя дълбоко и гърлено. — Коняри и прислуга, готвачи и дори курветини.
— И колко ти останаха?
Усмивката на Бертран тутакси помръкна.
— Четирима мъже, шест коня, една каруца. Продадохме курвите в робство на пиратите, за да ни пощадят живота.
— Добре, братовчеде. Останало ти е поне оръжието и ризницата, а това значи, че ще можеш да се биеш в армията на Ги дьо Люзинян, когато го коронясат за крал на Йерусалим. Или да тръгнеш на поход извън Антиохия с нашия принц, Рейнал дьо Шатийон. Там ще се прославиш.
— Но за Бога, аз дадох обет на епископа на Блоа, че ще участвам в битка, замислена от моята глава и спечелена от моята ръка!
— Трудничко ще ти е да го изпълниш с четирима мъже и без нужните подкрепления.
— Надявах се да ми помогнеш.
— Но какво мога да направя?
— Дай ми хора.
— От Ордена на тамплиерите?
— Ти си им командир.
Алоа прехапа устни.
— Всички в ордена сме христови братя. Крепостта, която командвам, е място за отдих, укритие между сраженията. Нищо повече.
