Читать «Маската на Локи» онлайн - страница 157

— Сега разбирам, че счупването на Камъка е било грешка — отбеляза Хасан.

— Дори разделената същина си остава същина — съгласи се Гюрдин.

— Казваш го, но не вярваш в това. Твоята западна наука те е превърнала в затворник на физическите закони. Скоро ще откриеш, че не си в състояние да игнорираш принципа за запазване на масата и енергията.

Хасан изстреля поредната капка от чиста физична енергия и още веднъж камъните я погълнаха и ускориха въртенето си. Сега вече Гюрдин се принуди да разпери ръце, за да задържи между тях сферата.

— Необходима е енергия, за да се задържа енергия, маса — за да се поддържа маса — подигравателно изтъкна Хасан. — Това, с което се справяш в момента, ми стига, за да те задавя с един-единствен удар.

Палестинецът прати последната си въздишка, още един изблик на енергия, и глобусът го погълна. Но Гюрдин вече не беше в състояние — да задържи растящата сфера. Късчетата й летяха по разширяващи се орбити като шрапнелени парчета.

Сферата се увеличаваше като газов облак на избухнала свръхнова звезда, а същевременно енергията й намаляваше и отслабваше, докато накрая едва стигаше, за да стопли въздуха около тялото на Гюрдин.

— Горкото момче — захили се Хасан. — Пак е съвсем голо и беззащитно.

Жерар дьо Ридфорд избяга от задушната сянка на червената кралска шатра и се озова под ярките лъчи на слънцето. Напевът на мюсюлманите се бе поизвисил с половин тон и приличаше на бръмчащи в лятната жега пчели.

Кръгът от рицари, защитаващи шатрата на краля, се беше стеснил около разрушения кладенец и основата на двете Хатински скали. Мъжете се топяха пред очите на Жерар, окъпани в пот под дебелите си стоманени ризници и вълнени наметала. Някои се подпираха на тежките си щитове, с които отблъскваха вълните от мургави лица и тела, и бясно размахващите се закривени ятагани.

Великият Магистър на тамплиерите пое дъх, за да вдъхне вяра на тези войници, олицетворяващи смаляващата се мощ на Латинското царство в Йерусалим, да им нареди да не се предават до края. Но дъхът напусна устните му, без да породи звук. Тези хора бяха на предела на силите си. Една последна атака на сарацините щеше да ги събори, да ги превърне в мъртъвци или в роби.

На лицето на Жерар легна сянка — дали не бе сянката на Смъртта?

Той вдигна очи.

Облак закриваше слънцето и пълзеше на изток. Зад себе си влачеше опашка, свързана с друг, по-голям облак.

Задуха вятър и вдигна прахоляк под краката му.

Жерар огледа небето на изток. Откъм Средиземно море се приближаваше буреносен фронт с черно покривало. Обикновено лятната жега в тази планинска част беше достатъчна да прекърши гръбнака на бурята, преди да е навлязла и на двайсетина мили навътре в сушата. А жегата през този месец бе по-силна от обикновено.