Читать «Маската на Локи» онлайн - страница 155

— Липсват частите, които използвах през всичките тези години, за да те примамвам — отвърна Хасан. — Петънце на дъното на кристална чаша, капка в пръстен или дръжката на меч. Там са.

— Силата на всички тези фрагменти сега ми принадлежи. Но има и други. Шест големи къса…

— Тамплиерите ми ги откраднаха. Беше много отдавна.

— А след това Санди ги взе от стареца, аз пък ги взех от нея, а сега са у теб. Когато се срещнахме за последен път, в електроцентралата, ти ги постави в джоба си. — Гюрдин посочи широките панталони на палестинеца.

— Така направих. Чудя се дали са издържали пътешествието до този възел. — Хасан пъхна ръка в задния си джоб и извади плоска кутийка. — Аха! Всичко е наред!

— Сега ще ми ги дадеш.

— И да ти позволя да завършиш розетката на силата, която се опитваш да съградиш? — Хасан посочи с кутийката танцуващите парченца. — За глупак ли ме мислиш?

— Хасан, ти не можеш да ги използваш. Не можеш да ги разрушиш, нито да ги разпилееш толкова надалеч, че да изгубя достъп до силата, която крият. Единственият ти изход е да ми ги върнеш.

За първи път от началото на разговора Хасан изглеждаше разколебан. Той се загледа в кутийката.

Гюрдин посегна към нея, но този път не с ръка, а със силата, която бликаше от средината на неговото същество.

Хасан предусети веднага атаката и притисна кутията към пъпа си, в защитното поле на неговата аура.

— Хасан, тежестта им ще те изтощи. Не може да започнеш битка, когато си раздвоен.

— А ти не можеш да се преместиш от мястото си, докато ги поддържаш да се въртят — отвърна палестинецът.

— Хасан, ти си само човек. Живял си дълго, признавам, и си събрал много мъдрост, но не можеш да се сравняваш с мен.

— Глупако, веднъж вече ти надвих!

— Защото тогава успя да обърнеш моята собствена сила срещу мен. Ти нямаш своя сила.

— Забравил си Сълзите на Ариман. — Хасан извади шишенце от матово стъкло, също от задния си джоб.

Какво ли друго имаше в този джоб? Или това беше някаква подвижна врата към възела на света, който и двамата бяха напуснали?

Стиснал кутийката в лявата си ръка и стъкленицата в дясната, Хасан измъкна тапата й със зъби и я изплю встрани. Наклони глава назад и повдигна стъкленицата към устата си. Поне трийсетина милилитра от прозрачната течност се изсипаха в устата му. Какво бе казал някога Хасан? Една капка бе достатъчна да му осигури петдесет години живот. Колко живот щеше да получи от тази глътка?

— Нали рече, че истинските сълзи на Ариман са изсъхнали много отдавна? Че ти сам си създал тази течност. Каква е нейната формула?

— Ще ти кажа, и без това не може да ти помогне. Първо събирам сълзите на майки и млади вдовици, чийто синове и съпрузи са загинали в безсмислени чужди войни, и ги дестилирам, докато агонията в тях се превърне в засъхнала кристална сол. Към това добавям тинктура от кръвта на убито дете, размазано до неузнаваемост, което осигурява защита срещу ужаса. За силата си набавям потта от родителя, който е убил собственото си дете, завладян от демонична ярост. Взимам и есенция от всички начини, по които едно човешко същество скъсява живота на друго: мъзгата на младо момиче, примамено и прелъстено от своите братя, семето на младеж, разпиляно сред блудници, жлъчката на техните родители. Това е моят елексир, перфектното копие на сълзите, които Ариман пролял, докато наблюдавал раждането на Ахура Мазда — света в неговата младост и красота.