Читать «Маската на Локи» онлайн - страница 158
Роджър Зелазни
Пред очите на Жерар буреносните облаци започнаха да се събират и да сплотяват своя фронт. По някаква неясна причина той извърна глава на изток, където бе изчезнал първият облак. Там лежеше Галилейското езеро, от където бяха тръгнали първите ученици на Христос — рибарите. Сега вятърът бе разсеял прашната завеса, заради която пристигналите на това място не бяха зърнали водната шир. Жерар мярна сребристата повърхност, която приличаше на грамадно метално острие, забито между щръкналите скали. Първият гръмоносен облак вече се спускаше към езерото, сякаш привличан от блестящата му повърхност.
Още един облак прелетя над главите им като грамадно гарваново крило и температурата на въздуха взе рязко да спада. Беше направо невероятно — хладен мартенски повей насред юлската жега.
Рицарите около Жерар, изтощени от горещината и жаждата, занадигаха глави, като пробудили се от треска болници.
Уплашен трепет премина през първите редици на сарацините. Гласовете им секнаха за миг и продължиха с фалшиви нотки.
Мускулите върху гърдите и корема на палестинеца се издуха, готови да изстрелят нов енергиен удар. Очите му святкаха, подхранвани от стимулиращото въздействие на еликсира и предчувствието за близка победа.
Том Гюрдин изчакваше безстрастно. Ръцете му висяха отпуснати край тялото. Коленете му бяха леко сгънати. Стъпалата му — леко разтворени върху песъчливата почва. За Хасан, който се приготвяше за финалния удар, позицията на неговия противник означаваше смирение и приемане на близкия край, което само подсилваше вярата му в неговата непобедимост. Един познавач на бойните изкуства обаче, и то такъв, който е овладял тайната на
Хасан сви мускули и прати последен изблик на енергия през делящото ги пространство. С вътрешното си око Том Гюрдин я видя като неясно очертание на едрокалибрен куршум, чийто тъповат връх бе прицелен право в главата му. Докато се носеше, той премина през синята част на спектъра и интензивността на цвета му се усили…
Само дето Гюрдин не беше там, където трябваше да се срещнат. Той не пристъпи напред, нито пък отскочи встрани. Не огъна назад гръб, не извърна рамене. Не сведе бързо глава. Просто изведнъж тялото му изчезна от пътя на смъртоносната пълна.
Потокът от енергия продължи по пътя си и удари едно дръвче зад Гюрдин, като го овъгли на място. Зелените му листа експлодираха и пламнаха.
Хасан изпухтя припряно и пусна още един, по-слаб удар към новата позиция на Гюрдин.
Енергийният поток застигна Том и едва не го обгърна. Но без видимо усилие или движение, Том отново се озова на първоначалното си място.
Хасан пое въздух за трета атака.
— Застани на едно място и се защитавай! — прокънтя гласът му.
— Защо? — невинно заниза Том.
— Не можеш вечно да подскачаш!
— Така ли мислиш?
Хасан изстреля трета вълна. Отново Гюрдин отстъпи встрани.
— Безсмислено е — изграчи Хасан.
