Читать «Светът на призраците» онлайн - страница 2

Тази представа го разтревожи, той изключи мониторите и завъртя креслото си, за да провери как се справят неговите спътници. Един добър Капитан никога не престава да се грижи за поверените му хора. На теория верността и подчинението вече бяха програмирани у тях, но вниманието никога не беше излишно.

Диана Вертю, младата есперка2 на кораба, явно страдаше от пристъпи на прилошаване заради внезапните промени в курса. До нея беше Изследователката Фрост, хладнокръвна и сдържана както винаги, едва ли не скучаеща. Двамата щурмоваци Стасяк и Рипър седяха зад жените и отпиваха поред от сива метална манерка. Сайлънс сви устни. Надяваше се тя да съдържа обикновен алкохол, а не някоя нова бойна дрога, забъркана в медицинските лаборатории. Официално от него изискваха да поощрява употребата им, но Капитанът така и не можа да повярва във вдъхваната от химикалите смелост. Винаги предпочиташе истинската. С времето действието на химикалите отслабваше.

— Скоро ще кацнем — изрече той с беизразен глас. — Не би трябвало да очакваме непосредствена заплаха, но все пак си отваряйте добре очите и ушите. Поради извънредното положение се наложи да тръгнем почти без разузнаване. Самата ни задача е достатъчно проста. Тринадесета база не отговаря на всички сигнали и повиквания. Работата ни е да разберем защо.

— Имам въпрос, Капитане.

— Да, еспер Вертю?

— Според данните в компютрите Ансилай е мъртъв свят. Тук не е останало нищо живо, след като всички местни видове са били изтребени по време на Ашрайския бунт преди десет години…

— Вярно е — потвърди Сайлънс, когато еспата се запъна.

— Но, Капитане, ако е вярно, ако на тази планета не е останало нищо потенциално опасно, за какво е цялата тази паника? Може би просто ги е хванала „ковчежната треска“3? Тук, в покрайнините на Империята, това се случва.

— Добър довод, еспер. Но преди четири дни Тринадесета база обяви висша степен на извънредно положение, издигна силовия екран и отряза съобщителните си връзки с Империята. А пък Империята въобще не обича да я отрязват. Така че ние отиваме да проверим какво се е случило. Не се мръщете, еспер, рано ще се набръчкате.

— Само недоумявах, Капитане — какво ще прави там Изследователката?

— Ъхъ — обади се Фрост, — и аз това се чудя.

Сайлънс се позабави с отговора, откровено оглеждаше двете жени. Те рредставляваха любопитна противоположност. Диана Вертю беше нисичка, стройна и златокоса и според Сайлънс много приличаше на своята майка — Илейн. Младата есперка току-що бе навършила деветнадесет години и излъчваше леко нахална невинност, каквато само юношите могат да си позволят. Но скоро щеше да се прости с това си качество в опитите да поддържа реда, законността и разума в покрайнините на Империята, из отскоро заселените Гранични светове. По новите граници бе трудно да срещнеш признаци за цивилизованост, още по-рядко законност, да не говорим пък за справедливост.