Читать «Светът на призраците» онлайн - страница 15

Двамата щурмоваци бавно се придвижваха по границата на космодрума, зареждаха мини, които щяха да се взривят, щом нещо ги доближи на определено разстояние. Рипър беше убеден привърженик на този вид мини. Те не само лишаваха врага от желание да се промъква незабелязано към тебе, но и гръмко предупреждаваха, че той е решил да се навърта наоколо. Рипър нежно потупа мината пред себе си, без да поглежда подскочилия Стасяк. Наглед устройството не беше особено внушително, но в него беше натъпкан достатъчно експлозив, за да развали настроението на когото и да било.

Очертаването на периметъра им отне повече време, отколкото очакваха не само защото предимно наблюдаваха гората. Площадките за кацане бяха още по-обширни, отколкото изглеждаше, направо безкрайни. Рипър опита да си представи какво ли е било това поле, когато са създавали Тринадесета база, когато звездните кръстосвачи са кацали и излитали всеки час като невероятни безтегловни планини. Не му стигаше въображението. Мащабът беше твърде голям. Понечи да заговори за това на Стасяк, но се отказа. Добре беше да имаш Лю зад гърба си в бой, но иначе човекът не си напрягаше ума. Ако не можеше да изяде, изпие или натисне нещо, въобще не проявяваше интерес към него.

В момента пак се зъбеше на мъглата и Рипър с нежелание проследи погледа му. В Ансилай и най-вече в Тринадесета база имаше нещо, което тревожеше съзнанието му на някакво първобитно, инстинктивно равнище. Самите размери на металните дървета смазваха, караха го да се чувства дребен и нищожен, също като църковна мишка, втренчила се в могъща катедрала. А и тази мъгла, обгърнала гората като прояден мръснобял парцал. Рипър все си мислеше, че когато примигва, успява да долови някакви смътни сенки, движещи се из гората. Не можеше да се отърве от усещането, че някой го наблюдава — почти физически натиск от невидими внимателни очи. Чужди очи.