Читать «Светът на призраците» онлайн - страница 13

— Тогава защо не намерихме мишени за оръдията? — промърмори Рипър, докато с уверени движения навличаше бронята си. — Няма съмнение, че светът е бил изгорен. Проверих в компютрите на кораба, преди да слезем. Десет години, откак шест звездни кръстосвача ударили по Ансилай с всичко, което имали. Прочистили планетата от полюс до полюс.

— Шест кораба? — учуди се Стасяк. — Нали стандартната операция включва два, най-много три, ако яйце ти се пече на гъза. Какво е имало тук долу, щом са решили да съберат шест кораба?

— Има още нещо — каза Рипър. — Я познай кой е командвал изгарянето на Ансилай?

Стасяк престана да се бори със закопчалките на бронята си.

— Сайлънс?

— Улучи. На него възложили да смаже бунта на Ашраите. И когато станало съвсем смахнато, той поискал разрешение за изгарянето.

Стасяк бавно завъртя глава.

— Става все по-свежо. Рип, тук лошо ни се пише. С костите си го усещам.

— Не се спичай, остави на стария Рип да те измъкне от дупката.

Стасяк само го изгледа.

Диана Вертю се мъчеше да си сложи гъвкавата броня. Етикетът твърдеше, че размерите бяха подходящи за нея, но това се оказа лъжа. Накрая едва намъкна бронята върху тялото си и през отвора се показа зачервеното й лице. Дългата метална туника й пречеше, никак не й се искаше да мисли какво щеше да усеща след още няколко часа. Погледна меча и ръчния разрушител, поколеба се и тръгна към оръжейния сектор, за да ги върне.

— Не те съветвам да ги оставяш — предупреди я Изследователката Фрост. — Вероятно ще ти потрябват.

— Не използвам оръжия — твърдо отсече есперката. — Не съм убиец. Ще задържа силовия щит и това е всичко.

Изследователката вдигна рамене.

— Както искаш. Главата си е твоя.

Тя намести удобно кобура с разрушителя на дясното си бедро и взе меч с ножни. Беше дълъг, доста различен от стандартната изработка и Изследователката го преметна през лявото си рамо, за да го закопчае зад гърба си. Върхът на ножницата почти докосваше пода. Фрост забеляза пълния с любопитство поглед на есперката и се усмихна.

— Това е клеймор. Меч от старата Земя. От много поколения се предава в моя клан. Добро острие.

— Убивала ли сте с него? — попита Вертю.

Тонът й беше съвсем любезен, но Изследователката застана нащрек, защото й се стори, че долови неодобрение.

— Разбира се — заяви тя. — Това ми е работата.

Пъхна се в оръжейния сектор и извади препаска с гранати. Нагласи я стегнато през дясното си рамо и сви ръце няколко пъти, за да се увери, че нищо не пречи на движенията й. Озърна се към есперката.

— Ако нямаш желание да се биеш, поне не ми се пречкай в краката. И не очаквай да те пазя. Това не ми влиза в работата.

Затръшна люка и се присъедини към Капитана и щурмоваците, застанали пред въздушния шлюз. Вертю я проследи с поглед, но нищо не каза. Сведе очи и отиде при другите. Сайлънс огледа всекиго, веждите му леко се повдигнаха, когато видя, че есперката не е взела оръжия. Набра защитните кодове за люка на въздушния шлюз. Той се отвори със съскане и Сайлънс влезе пръв. Шлюзът едва побра всички и когато люкът се плъзна на мястото си, малката камера стана неприятно претъпкана. Вертю силно притисна ръце към тялото си, за да спре треперенето им. Не понасяше затворени пространства.