Читать «Светът на призраците» онлайн - страница 103

— Мисля, че е време да се върнем на катера. Скоро ще се смрачи, а тук и през деня е твърде студено. Один, предполагам, че ни слушаш. Докъде стигна с ремонта? Готов ли си за излитане?

— Капитане, резултатите от ремонта са удовлетворителни. Катерът може да излети веднага. Боя се обаче, че не мога да ви допусна вътре.

Дългата пауза натежа от неизречени думи. Когато Сайлънс заговори отново, гласът му беше спокоен и отмерен, напълно овладян.

— Какво означава това? Споразумяхме се, че ако предотвратим унищожението на базата, ти ще ни върнеш в „Тъмен вятър“, където ще останем под карантина.

— Излъгах — заяви ИИ. — Нали мога да взимам гъвкави решения в извънредни обстоятелства! Беше наложително да ви мотивирам за опазването на Тринадесета база и излъгах. Не съм възнамерявал да ви допусна в катера. Опасявам се, че всички сте заразени от пришълеца, а аз съм длъжен да се грижа за сигурността на „Тъмен вятър“.

— Слушай, компютърче — каза Сайлънс, — през нощта на Ансилай времето е като на полюса, а базата е разгромена. Не можеш да ни зарежеш тук просто така.

— Мога, Капитане. Инструкциите в програмите ми са недвусмислени.

— Майната им — намеси се Фрост. — Компютър, код „Червено Седем“. Искам потвърждение.

— Потвърждавам вашия достъп до код „Червено Седем“.

— Подготви катера за излитане, за да ни прехвърлиш под карантина в „Тъмен вятър“.

— Да, Изследователко.

Сайлънс се вторачи във Фрост.

— Код „Червено Седем“? Дори аз нямам достъп до такова равнище в Сигурността.

— Аз също — призна Фрост. — Откраднах го отдавна. Винаги съм мислила, че някой ден ще ми потрябва. Нали Изследователите трябва винаги да проявяват творчество в работата си. Сега компютърът ще прави, каквото му кажа. Нали, Один?

— Да. Ще ви служа с всички възможности, заложени в програмите ми. Ще изпълнявам вашите заповеди…

— Компютър!

— Да, Изследователко?

— Млъкни.

— Да, Изследователко.

Сайлънс кимна на Гарвана, за да му подскаже, че иска да говорят насаме. Двамата незабелязано изостанаха от Фрост и Диана.

— Предложението ми да ти осигуря Опрощение си остава — тихо започна Сайлънс. — Приносът ти в унищожаването на пришълеца те прави изключително ценен. Империята има нужда от твоите знания. Шон, би могъл да се върнеш при нас. При мен. Отново ще постъпиш в Службата, пак ще станеш Изследовател. През тези десет години положението се промени. Би могъл да поставиш свои условия. И ще работим заедно, както преди. Какво ще кажеш?

Престъпникът го погледна неразгадаемо.

— Капитане, името ми е Гарвана. Шон умря отдавна. Нямам никакво желание да се връщам в Империята с дребнавата й политика, с омразата и опустошителната й ярост. Вече не съм част от нея. И не мога пак да се превърна в човек. Само в човек. Преди да се появиш, аз се вливах в песента на дърветата, на Ашраите. И забравих почти изцяло миналото си. Джон, за мен ти си призрак, ехо от едно минало, в което вече не намирам никакъв смисъл. Аз не само напуснах човечеството, аз го задминах.

— И на чия страна ще бъдеш по време на войната?

— С моя народ. С Ашраите.