Читать «Книгата на мъртвите» онлайн - страница 6

Патриша Корнуел

Това явно беше неразбираемо за капитан Пома. Или може би се преструваше. Може би не говореше сериозно, когато каза за трупа на Дрю, че не желае да съдейства и се опитва да противоречи, като че ли двамата имаха връзка и се бяха скарали. Според него промените, настъпили след смъртта, сочеха едно, а съдържанието на стомаха и алкохолът в кръвта й — друго. Противно на мнението на Скарпета, капитанът смяташе, че човек винаги трябва да вярва на храната и напитките. Поне за това беше сериозен.

— Изяденото и изпитото от Дрю разкрива истината — повтори той заключението си, вече представено в страстното му изявление по-рано днес.

— Разкрива някаква истина, да, но не вашата истина — отвърна Скарпета с тон по-любезен от думите си. — Вашата истина е погрешно тълкуване.

— Мисля, че вече го обсъдихме — обади се Бентън от сенките на първия ред. — Доктор Скарпета се изрази съвсем ясно.

Триизмерните очила на капитан Пома и цяла редица други такива очила останаха втренчени в нея.

— Съжалявам, ако ви отегчавам с въпросите си, д-р Уесли, но трябва да намерим смисъла. Затова, моля, угодете ми. На седемнайсети април Дрю е яла лошо сготвена лазаня и е изпила четири чаши нискокачествено кианти между единайсет и половина и дванайсет и половина в туристически ресторант близо до Испанското стълбище. Платила е сметката и си е тръгнала, после на площад „Испания“ се е разделила с двете си приятелки, на които е обещала да се срещнат след час на „Навона“. Така и не се е появила. За това знаем, че е истина. Всичко останало е загадка.

Очилата с дебели рамки на капитана бяха насочени към Скарпета, после той се обърна и заговори на седящите зад него.

— Отчасти защото уважаваната ни колежка от Съединените щати е убедена, че Дрю не е умряла скоро след обяда, дори не същият ден.

— Твърдя го постоянно. И отново ще обясня защо, тъй като явно не разбирате — каза Скарпета.

— Нека да продължим — намеси се Бентън.

Но нямаше как да продължат. Капитан Пома беше толкова уважаван от италианците, беше такава знаменитост, че можеше да прави каквото си иска. В пресата го наричаха римския Шерлок Холмс, макар да беше лекар, а не детектив. Всички, включително и началникът на карабинерите, който седеше отзад в ъгъла и повече слушаше, отколкото говореше, като че ли бяха омаяни от него.

— При нормални обстоятелства — обясни Скарпета — храната в стомаха на Дрю щеше да е напълно разградена няколко часа след като е обядвала, а нивото на алкохол определено нямаше да е толкова високо, колкото установеното при токсикологичния анализ. Така че, да, капитан Пома, стомашното съдържимо и токсикологичният анализ показват, че е умряла скоро след обяда. Но трупните петна и вкочаняването сочат, и то съвсем категорично, че е умряла вероятно дванайсет до петнайсет часа след като е обядвала в ресторанта. Именно на тези следсмъртни находки трябва да обърнем най-голямо внимание.