Читать «Книгата на мъртвите» онлайн - страница 5

Беше седнал точно срещу Скарпета, в средата на първия ред, и почти не сваляше поглед от нея. Вдясно от него беше Бентън Уесли, който мълчеше през повечето време. Всички присъстващи носеха стереоскопични очила, синхронизирани със системата за анализ на местопрестъплението, гениално нововъведение, което бе превърнало научния отдел за анализ на тежки престъпления към италианската полиция в обект на завист от страна на правоохранителните органи по цял свят.

— Предполагам, че трябва да го обясня отново, за да разберете напълно становището ми — заяви Скарпета на капитан Пома, който бе подпрял брадичка на дланта си, сякаш двамата водеха интимен разговор на чаша вино. — Ако е била убита в два или три часа следобед, излиза, че когато тялото й е намерено в осем и половина на другата сутрин, вече е била мъртва поне седемнайсет часа. Степента на вкочаняване и температурата на тялото противоречат на подобно заключение.

Тя използваше лазерна показалка, за да привлече вниманието към триизмерната кална строителна площадка на екрана на стената. Сякаш бяха застанали на самото място и се взираха в обезобразеното мъртво тяло на Дрю Мартин, заобиколено от строителни материали и земекопна техника. Червената точка на лазера се движеше по лявото рамо, левия хълбок и левия крак с босо ходило. Десният хълбок липсваше, както и част от дясното й бедро, сякаш е била нападната от акула.

— Трупните петна… — продължи Скарпета.

— Още веднъж се извинявам. Английският ми не е добър като вашия. Не съм сигурен за тази дума — прекъсна я капитан Пома.

— Използвах я и преди.

— И тогава не я разбрах.

Смях. Освен преводачката, Скарпета беше единствената друга жена в залата. И двете не смятаха, че капитанът е забавен, за разлика от мъжете. С изключение на Бентън, който днес не се беше усмихнал нито веднъж.

— Знаете ли как е думата на италиански? — настоя капитанът.

— Също като на езика на древния Рим, латинския, тъй като почти цялата медицинска терминология има латински корен. — Не го каза грубо, но със строг тон, защото съзнаваше, че английският го затруднява само когато му е изгодно.

Триизмерните му очила я фиксираха и за миг й напомниха за Зоро.

— На италиански, моля — каза й той. — Никога не съм бил добър по латински.

— Ще го кажа и на двата езика. На италиански петно от кръвонасядане е livido, което означава и натъртено. На латински morte е смърт. Livor mortis се наричат тъмносините петна по кожата на мъртъвците.

— Помагате ми, когато говорите италиански — усмихна се Пома. — Пък и го правите толкова добре.

Тя нямаше намерение да говори италиански пред аудиторията, макар че го владееше достатъчно, за да се справи. По време на такива служебни спорове предпочиташе английския, защото нюансите на езика можеха да я подведат, а преводачката и бездруго превеждаше всяка дума. Езиковата бариера, политическият натиск, стресът и непрестанните загадъчни закачки на капитан Пома допълнително я натоварваха, а случаят и без това беше катастрофа. Убиецът не се вписваше в никакви прецеденти, не отговаряше на обичайните профили. Объркваше ги. Дори науката се бе превърнала във влудяващ източник на дебат — сякаш ги предизвикваше, лъжеше, принуждаваше Скарпета да напомня на себе си и на всички останали, че науката никога не казва неистини. Че не греши. Че не ги заблуждава нарочно и не им се подиграва.