Читать «Книгата на мъртвите» онлайн - страница 215

— Шанди сигурно е убила сина си — каза Скарпета. — Питам се какво ще направиш по въпроса.

— Избягвах я възможно най-дълго — отвърна доктор Селф. — Ситуация, много подобна на твоята, Кей. Знаех за нея. Защо хората се заплитат в пипалата на някоя отровна личност? Чувам се как говоря и всеки коментар ми носи идеи за нови предавания. Когато осъзная, че никога няма да ми липсват теми, се чувствам едновременно изтощена и вдъхновена. Марино не биваше да се поддава. Толкова е елементарен. Чу ли нещо за него?

— Ти беше началото и краят — подчерта Скарпета. — Защо не го остави на мира?

— Той пръв ме потърси.

— Имейлите му са писани от отчаян, нещастен и уплашен човек. Ти му беше психиатър.

— Преди години. Вече почти не помня.

— Знаеш по-добре от всеки какъв е и го използва. Възползва се от него, защото искаше той да ме нарани. Не ме е грижа, че нараняваш мен, но не биваше да нараняваш него. После опита отново, нали? Да нараниш Бентън. Защо? За да ми върнеш за Флорида? Мислех, че имаш по-интересни занимания.

— Аз съм в безизходица, Кей. Разбираш ли, Шанди трябва да получи каквото заслужава, а Пауло е провел дълъг разговор с Бентън, греша ли? Пауло ми се обади, разбира се. Успях да подредя някои от парчетата на мозайката.

— За да ти каже, че Пясъчния човек е твой син — подчерта Скарпета. — Пауло ти се е обадил, за да ти каже това.

— Едно парче е Шанди. Друго парче е Уил. Трето парче е малкият Уил, както винаги съм го наричала. Моят Уил се прибра у дома от война и веднага попадна в друга война, много по-брутална. Мислиш ли, че това не го подтикна да премине отвъд отвъдното? Не че беше нормален. Първа съм готова да призная, че дори моите инструменти не можеха да помогнат на главата му. Това беше преди година — година и половина, Кей. Той дойде и завари сина си полумъртъв от глад, бит и тормозен.

— Шанди — предположи Скарпета.

— Не е дело на Уил. Каквото и да е сторил сега, не е убил сина си. Моят син никога не би навредил на дете. Шанди сигурно е решила, че е нормално от нейна страна да малтретира момчето само защото е можела. Бил е досаден. Тя ще ти го каже. Ревливо бебе и намусено момченце.

— И е успяла да го скрие от света?

— Уил беше във военновъздушните сили. Държала е сина си в Шарлът до смъртта на баща си. После я насърчих да се пресели тук и тогава тя започна да го бие. Жестоко.

— И е зарязала трупа му в блато? Посред нощ?

— Тя? Едва ли. Не си го представям. Дори не притежава лодка.

— Откъде знаеш, че е използвана лодка? Не помня това да е установявано като факт.

— Тя не познава реките и отливите, никога не би излязла с лодка посред нощ. Една малка тайна — не може да плува. Очевидно й е трябвала помощ.

— Синът ти има ли лодка и познава ли реките и отливите?

— Някога имаше и обичаше да води синчето си на „приключения“. Пикници. На къмпинг на безлюдни острови. Да откриват приказни земи само двамата. Има богато въображение и е съзерцателен — всъщност той самият много прилича на дете. Изглежда, последния път, когато е бил изпратен в Ирак, Шанди е продала много от вещите му. Той е много грижовен. Мисля, че вече дори няма кола. Но е изобретателен. Лек и бърз. И потаен, без съмнение. Сигурно го е научил там. — Тя имаше предвид Ирак.