Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 51

— Май изпадаш в параноя, а? — загрижено попита Елена.

— И положението се влошава с всяка минута. Не забравяй, че съм потомък на лудия император Юри. Постоянно се чудя дали не започвам да страдам от неговото заболяване. Човек може ли да се побърка от страх, че изпада в параноя?

Тя мило се усмихна.

— Ако някой може, това си ти.

— Хм. Е, точно тази параноя е класическа. В съобщението до Дестанг използвах по-мек език — най-добре да го прочетеш преди да се качиш на кораба. В края на краищата, какво би си помислила за млад офицер, който е убеден, че началниците му се опитват да го премахнат?

Елена наклони глава настрани и отново повдигна вежди.

— Точно така — кимна Майлс. Той забарабани по масата с показалец. — Целта на пътуването ти е да проверим хипотезата — това е само хипотеза, подчертавам — че нашите осемнайсет милиона марки не са пристигнали, защото са изчезнали по пътя. Най-вероятно в джобовете на скъпия капитан Галени. Все още не разполагам с убедително доказателство като например внезапното изчезване на Галени, а при такова обвинение е най-добре млад и амбициозен офицер като мен да не допуска грешки. В доклада си развивам още четири теории, но тази ми се струва най-правдоподобна. Трябва да установиш дали щабът изобщо е изпратил парите ни.

— Не ми изглеждаш убеден. Изглеждаш ми нещастен.

— Да, това навярно е най-неприятната възможност. Но в нейна подкрепа има изключително логични аргументи.

— Например?

— Галени е от Комар.

— Голяма работа. Толкова по-вероятно да се окажеш прав.

„За мен е голяма.“ Майлс поклати глава. В крайна сметка, какво значение имаше бараярската политика за Елена, която се беше заклела никога вече да не стъпи на омразната си родна планета?

Тя сви рамене, изправи се и прибра диска в джоба си.

Майлс не се опита да я улови за ръцете. Не направи нито едно движение, което да постави и двама им в неловко положение. Стари приятели се намираха по-трудно, отколкото нови любовници.

„О, моя най-стара приятелко!“

Все още. Завинаги.

ГЛАВА 6

Вечеря със сандвич и кафе в каютата си, докато прелистваше докладите за състоянието на флота. Бяха завършили ремонтите на оцелелите бойни спускателни совалки на „Триумф“. И вече бяха платили за тях, уви. Екипажът започваше да скучае. Парите им бяха изчерпани до последния кредит.

Сетаганданците грешаха, горчиво си помисли Майлс. Не войната щеше да унищожи „Дендарии“, а мирът. Ако враговете им проявяха достатъчно търпение, „Свободните наемници от Дендарии“, неговото творение, щеше да се разпадне без външна помощ.

На вратата се позвъни и това го откъсна от черните му мисли. Той се наведе към комуникатора на бюрото си.

— Да?

— Ели е.

Майлс светкавично натисна бутона за отключване.

— Влез! Връщаш се по-рано, отколкото очаквах. Боях се, че за дълго ще останеш там, също като Данио. Или още по-зле — заедно с Данио.

Той завъртя стола си. Когато вратата се отвори, стаята изведнъж му се стори по-светла. Ели отдаде чест и му се усмихна, но очите й изглеждаха уморени.