Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 53

— А, между другото, когато бях долу, наистина видях редник Данио — като разглеждаше счупения си нокът, прибави Ели. — След няколко дни ще го изправят пред съда. Моли те да присъстваш.

Майлс изсумтя.

— О, естествено. Потенциално неограничен брой непознати се мъчат да ме очистят, а той иска да се явя в предварително определен час на обществено място. За да могат да се поупражняват в стрелба по неподвижна мишена, несъмнено.

Ели се усмихна и загриза нокътя си.

— Иска някой, който го познава, да даде показания.

— Да дам показания! Ще ми се да знаех къде е скрил колекцията си от скалпове — щях да я покажа на съдията. Социопатичната терапия е измислена тъкмо за хора като него. Не, не. Едва ли би желал свидетел, който наистина го познава добре. — Майлс примирено въздъхна. — Прати капитан Торн. Той е бетанец с космополитен опит, би трябвало да е способен да лъже на свидетелската скамейка.

— Правилен избор — изръкопляска Ели. — Време е да започнеш да прехвърляш някои от задълженията си върху други.

— Постоянно го правя — възрази Майлс. — Например ужасно съм доволен, че поверих личната си безопасност на теб.

Тя махна с ръка и сбърчи лице, сякаш за да отблъсне комплимента преди да се е приземил на местоназначението си. Дали думите му хапеха?

— Реагирах прекалено бавно.

— Напротив, беше достатъчно бърза. — Майлс завъртя стола си към нея. Тя бе разкопчала куртката си и заоблеността на черната й тениска напомняше на абстрактна скулптура. Ароматът й — не на парфюм, а просто на жена — накара кожата му да пламне.

— Мисля, че имаше право — рече Ели. — Офицерите на ходят на пазар в ротния склад…

„Проклятие! — помисли си той. — Тогава го казах само защото бях влюбен в жената на Баз Джесек и не исках да ти го призная… най-добре никога да не го признавам…“

— …защото това наистина им пречи да изпълняват задълженията си. Наблюдавах те, докато се приближаваше към нас на космодрума, и за няколко минути, няколко критични минути, изобщо не мислех за безопасността ти.

— А за какво мислеше? — преди да се намеси разумът му, с надежда попита Майлс. „Освести се, човече, през следващите трийсет секунди можеш да провалиш цялото си бъдеще.“

Тя се усмихна измъчено.

— Чудех се какво си направил с онова тъпо котешко одеяло.

— Оставих го в посолството. Щях да го донеса… — Какво не би дал да можеше да го разстеле върху леглото си и да я покани да седне до него? — Щях да го донеса, но имах да мисля за други неща. Още не съм ти съобщил последната новина за финансите ни. Подозирам… — По дяволите, работата отново се намесваше в този интимен момент, в този провален интимен момент. — По-късно ще ти разкажа за това. В момента искам да поговорим за нас. Трябва да поговорим за нас.

Тя леко се отдръпна и Майлс припряно прибави:

— И задълженията ни. — Ели престана да се отдалечава. Дясната му длан докосна яката на униформата й, разтвори я, плъзна се по гладката, студена повърхност на военните й отличия. Чувстваше се ужасно нервен, така че отдръпна ръката си и я притисна към гърдите си, за да се овладее.