Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 39

Изглежда, Галени не съзнаваше, че с постъпването на Майлс под негово командване хората му са се увеличили не с един, а с пет хиляди. И все пак, ако го проумееше, дали нямаше да започне да се бърка в работата на „Дендарии“? Майлс стисна зъби. Внезапно го прониза пареща болка. Ревност? „Моля Те, Господи, нека продължава да си мисли, че «Дендарии» са моя лична работа…“

— Хм. — Капитанът потърка челото си. — Да, добре… междувременно, когато трябва да изпълнявате задълженията на адмирал Нейсмит, първо ми се обаждайте, лейтенант Воркосиган. — Той въздъхна. — Смятайте, че сте на изпитателен срок. Щях да ви поставя под домашен арест, но посланикът специално нареди да присъствате на следобедния прием. И помнете, че бих могъл да повдигна срещу вас сериозни обвинения. В нарушаване на заповед например.

— Това… това ми е съвсем ясно, господин капитан. Хм… ами Иван?

— За него ще видим. — Галени поклати глава, очевидно замислен за Ворпатрил. Майлс не можеше да го обвинява.

— Слушам, господин капитан. — Засега не можеше да направи нищо повече.

— Свободен сте.

„Страхотно — сардонично си каза Майлс на излизане от кабинета. — Първо ме мислеше за непокорен. Сега просто ме смята за луд. А може и да съм.“

Следобед посолството даде прием, последван от вечеря в чест на визитата на Бабата на Лейруба. Бабата, наследствен държавен глава на планетата, съчетаваше политически и религиозни функции. След поклонението си в Мека той се беше върнал в Лондон, за да вземе участие в преговорите за право на преминаване на групата планети от Западния ръкав на Орион. В центъра на този възел се намираше Тау Кит, а Комар го свързваше с два основни маршрута и следователно въпросът попадаше в сферата на интереси на Бараяр.

На Майлс се падна да забавлява една от четирите жени на Бабата. Не бе сигурен дали да я класифицира като ужасна старица — нейните блестящи кафяви очи и гладки шоколадови длани бяха прелестни, но останалите части от тялото й бяха увити в кремава коприна със златна бродерия по краищата, която загатваше красива заобленост — или като много примамлив дюшек.

Не можеше да прецени и интелигентността й, тъй като тя не знаеше английски, френски, руски и гръцки, а той не говореше нито лейрубски, нито арабски. За съжаление, кутията с електронни слушалки-преводачи по погрешка беше отнесена на неизвестен адрес в отсрещния край на Лондон и половината от присъстващите дипломати можеха само да гледат гостите си и да им се усмихват. Майлс и съпругата на Бабата общуваха главно с жестове — „сол, госпожо?“ — и той на два пъти я накара да се разсмее. Искаше му се да знае защо.

Още по-неловко стана, когато преди да успеят да отменят речите след вечерта, някакъв задъхан куриер все пак донесе слушалките. Последваха няколко изявления за пресата на различни езици. Две от другите съпруги на Бабата отведоха неговата придружителка и той се запъти обратно към приема на бараярския посланик. Докато заобикаляше една алабастрова колона, поддържаща сводестия таван, Майлс се сблъска с журналистката от „Евронюз Нетуърк“.