Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 37

— Добро утро, лейтенант Воркосиган — с престорено добродушие се усмихна капитанът.

— Добро утро, господин капитан — сдържано кимна Майлс.

— Виждам, че напълно сте се възстановили.

— Тъй вярно, господин капитан.

— Седнете, моля.

— Благодаря, господин капитан. — Майлс предпазливо седна — тази сутрин не беше пил хапчета. След снощното приключение, завършило със странната халюцинация в метрото, ги бе изхвърлил в тоалетната и мислено си беше отбелязал да съобщи на лекарката, че може да зачеркне от списъка си още едно лекарство. Галени свъси вежди. Погледът му попадна върху бинтованата дясна ръка на Майлс, който неспокойно се размърда на стола и се опита небрежно да я скрие зад гърба си. Капитанът направи кисела гримаса и включи холодисплея си.

— Тази сутрин гледах местните новини и попаднах на любопитна сцена — каза той. — Реших, че и вие бихте желали да я видите.

„Предпочитам да се строполя мъртъв на килима ви, господин капитан.“ Майлс не се съмняваше какво предстои. Проклятие! А той се бе страхувал само да не го гледат в сетаганданското посолство.

Журналистката от „Евронюз Нетуърк“ започна с въвеждащите си думи — очевидно тази част беше прибавена по-късно, защото пожарът в магазина гаснеше в далечината. Когато се появи покритото със сажди, напрегнато лице на адмирал Нейсмит, огънят все още весело пламтеше.

— …злощастно недоразумение — разнесе се собственият му предрезгавял бетански глас. — Обещавам да проведа пълно разследване… — Заснетите в далечен план кадри, които показваха как спасява нещастната продавачка, не изглеждаха особено зрелищни. Жалко, че не се бе случило през нощта — тогава специалните ефекти щяха да изпъкнат в цялата си прелест. Ужасът на лицето на Нейсмит беше само слабо копие на изражението на Галени. Майлс изпита известно съчувствие към него. Изобщо не е приятно да командваш подчинени, които не изпълняват заповедите ти и изпадат в опасни глупави положения.

Репортажът най-сетне свърши и капитанът изключи видеоплочата, отпусна се назад и студено погледна Майлс.

— Е?

Инстинктът му го предупреди, че сега не е моментът да се прави на остроумен.

— Господин капитан, вчера следобед командир Куин ме повика да се справя с тази ситуация, защото се намирах най-близо до местопроизшествието. Опасенията й се оказаха напълно основателни. Поради бързата ми намеса не се стигна до излишни наранявания, дори до смърт. Трябва да ви се извиня, че не поисках разрешението ви, но не съжалявам.

— Да ми се извините ли? — едва потискайки гнева си, попита Галени. — Напуснали сте посолството без телохранител и по този начин сте нарушили заповедта ми. Вече бях пратил доклада си в щаба и пропуснах удоволствието да попитам къде да пратя овъгления ви труп. И най-интересното от всичко, което сте успели да направите, е как сте се телепортирали при напускането и завръщането си в посолството, без да оставите нито следа на наблюдателните камери. И си мислите, че ще минете само с едно извинение, така ли? Няма да стане, лейтенант.